Poetry

Мария Чулова,
Пловдив
Тес Дърбървил

В сърцето ми нещо свежо заизвира,
щом почувствах премяната сезонна.
Така разцъфнали са облаците ефимерни,
че съм чуплива по-чувствително личи.

Ето очаквам сред пейзажа моя любим.
Той не е нежен с глас славеев,
а тъмнее и грубее, чакълен и сив,
но душата ми разпъпва в цвят красив.

Мина година откак завеси спусна
пред взора ми за други този мъж.
Той бе дроздът що соковете изпи,
на дъхавия ми полски венец.
Изсмука аромата сякаш благороден крадец,
що бледнее в очакване за жертвен агнец.
О, не! Животът ми не ща несретен!
Не задълго, живее се веднъж!
9 Февруари 2003,




Думите Ви – за мен двуостър меч, -
неоправдани и недостойни като сеч.
Господарят вини ме в прокълнат плод,
отхвърля личния избор от този род:
да смени или не първата си кожа,
пълзящата в смях змия по ножа.
Уронва тя себеуважение и зачака
Благородно търпение да смени атака.

О, въртоглави юноши, хлъзгав е склонът,
по който бяхте от погрешна страна на извора.

Каква ли участ би сломил тоз кикот,
пресен и ронлив, що алчна уста задавя,
когато те ядат топъл хляб в смеха.
Не ме прелъстявайте да хапна хляба,
освен съвпадение на ум и душа да има,
в забраната на най-високата вълна
от чувство, наречено любов, понесена.
18 Ноември, 2006


Отговор към английски поет, 2002г.

Добродетелта е нищо за тебе.
Правото ми на избор е с отрязани криле.
Арогантността ти ме нервира,
Аргументите режат хладно с кама,
Така че ще захвърля невинността,
Но някой с чувство ще предпочета.
Не само червеи са ми алтернатива.