Наградата на Единение Д.Е.Н.

12 ноември 2011 г.,
София
БНТ-1

Връчване на обявената в ТВ състезанието "Минута е много" награда за разчитане на послания в магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър.
Клипът е част от излъчения брой 750.
Участват проф. Живко Желев и Мария Чулова.
Картината е от Иван Гонгалов.

Sladuna: Аз и Новото хилядолетие, есе

Sladuna: Аз и Новото хилядолетие, есе: АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен...

Аз и Новото хилядолетие, есе

АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен отговаря – едва ли, понеже от хилядолетия насам всеки миг по право принадлежи на любовта. Действително пъкленото е по-бързо и мощно, съществува откакто свят светува. Стихиите и обществените сили създават препятствия пред летаргичното и градивно царстване на любовта. Страстта и любовта често имат своите егоистични прецеденти. И най-вечното чувство също като при лудостта притежава силата да се въплъщава неузнаваемо. Легендите свидетелстват, че войни се пораждат от ревност.
Достоевски открива мъдростта: „В истински любещото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността. Точно обратното става със старостта“.
Очаквахме нов дневник на човечеството с вододел на времето, какъвто е ден първи на третото хилядолетие след Христа. За преобладаващото мнозинство от човешкия род началото на 21 век вещае скрито или явно, дълбоко спотаено или патологично изявено чувство на страх от пророчеството за Апокалипсис чрез Прометеевия огън, който е надхвърлил мярата и стигнал до самозабрава, вследствие на самовластието всред смъртните. Цялото изкуство, какъвто и завиден оптимизъм да е демонстрирало, завинаги носи и декадентска сензитивност, проследена и по авангардните нишки в края на 20 век. Дали ще се изправим пред нов Армагедон? Недиференцираните духом ще си отидат ли?
Аз самата също усещам колебания, вслушвайки се в опита на предишни поколения. През новото столетие ще бъда в известен смисъл спирачка, у мене има нещо отшелническо от миналото. Векът на виртуалния космос, на психотрилъра, на автоматизираната еднодневка има нужда от моя поглед към Античността. Аз не се боя от чувствата, дано да бъда дарена с нов усет за душевните проблеми у човека. Защо да сме най-жестоки към най-близките си? Понякога така си нанасяме непоправими вреди.
Една от целите на новото хилядолетие ще е борбата с егоизма, макар че хората ще стават все по-ярко изразени егоисти. Масовата комуникация и интермедия ни прави от претенденти за активни членове на отвореното гражданско общество в жертви на своето затваряне, интровертно консумиране на екстра и метаинтелектуални продукти. Аз винаги ще имам едно око, насочено към свръхестеството на природата, но няма да съм кабинетен учен, нему са нужни няколко чифта очи за резерва.
Биотопът на кърмилницата Земя няма да се управлява от някакво всевластно човечество. Лудата и митологична стихийност, макар прогнозируема, няма да стане докрай обуздана, така хората ще съхранят своите нагонални страсти, които не се премахват чрез въздействие на генома. Ще съм с тези, които се борят срещу страха у човека, за да си проправим път за доверието помежду ни, вместо алиенацията, задълбочена при изчерпването на природните ресурси. Желанията и потребностите нарастват заедно с новите открития на страната на доброто. Злите сили са доказани през вековете, превъзхождат по скорост и сила Абсолютното добро, което често е символно изобразено като старец. Няма да изчезнат яко дим.
Не бих допуснала да съм Бог или Месия. Козите и овцете, разположени отдясно или отляво на престола на трансцендентното триединство, могат да ни се явят като озарение. Не желая да притежавам властта – робство на Сътворителя над Сътвореното, за да отреждам и съдя в някакъв Страшен Съд. Добри и лоши – абсурдът на сътворяването и унищожаването. „Зло, добро, добро и зло – все едно са потекло“ – отзвучава гласът на Шекспир. Нощта деня отново прелъсти.
Утро е. Полицай неволно убил девойка. В новото хилядолетие е невъзможно „несъпротивлението на злото“ по толстоевски. Как ще се избегнат войните? Не знам.
Хората се нуждаят от възроден Месия, за да им каже да му вярват. Аз казвам – „Не ми вярвайте!“ Всеки се опитва да стане донор на мозък. Трансплантациите на „мозъчни файлове“ ще са опасни занимания за някои. Призванието ми е да съм Учител, но той вече не е с главна буква. Професията е девалвирала. Брънка с чувство за колективитет или индивидуалист в една единствена мозъчна клетка... „Не ставай пророк в собствената си страна!“ – ние, българите, претендираме това да е наша поговорка. Просто учител – да подражаваш на някого, който влива у теб воля за живот, за да станеш човек, заслужаващ да бъде между живите. Няма го вече еталона Богочовек. Простосмъртните често са издигани в култ, имитирали са Исус Христос. Колко ли се заблуждават, че в новото хилядолетие няма нужда от Спасител? През 20-ти век някои вярваха, че ще видят безверието. Аз изпитвам невяра, че ще навлезем в нирвана, страна или състояние. Няма да има и безвремие, анархистичен хаос. Всеки сам носи кръста си, но защо пред всекиго се изправят кръстове и да виждам как някой си носи Сизифов камък безучастно...
Глас народен, глас Божи. Избуяват новите хора – слаби духовни класове в нивата, която дълго не бе орана. Най-правият път без пътепоказатели ли е? Синкретизъм във вярата и „Нищо ново под Слънцето“. Единственият отговор е да проектирам личната си биография.
Не мисля за новия век като за свръхначало. Не искам замяна на култа към личността с цивилизация от антропоидна техника, непризнаваща спирачен механизъм. Необратимият прогрес е равнозначен на регреса. Смутното време (независимо дали се съпровожда от богомилство или оварваряване) невинаги е белег за упадък. Когато философите вещаят свят без граници, е нужна любовта към родината. Далновидни икономисти, новото време е наше. Няма да се погубя с нещо толкова практично и материалистко. Чувам гласове: „Како, дай някое левче!“ Новият Спасител-финансист да помага за физическото оцеляване. Има и художествено решение „Музикалната кутия“ по К. Гаврас, само че разрухата сама сълзи...,- „Прекръсти се -аз се сипя на искри”.
Мога да съм част от вашата съвест, икономисти и юристи, ще ви бъде от полза коригиращото ми мнение. Да бъда чаровно жива през 21 век. Новият Йосиф, но свидетел на стария век, пред мен от кориците на три стихосбирки покорява всички, просмукващи се като змии, автофагически настроения. Да даря интелектуални трепети у наркоманите, психопатите... Имало е и артисти, писатели, юристи, хора преди 21 век. Няма да ви взема хляба, рационазатори, изобретатели или как ви беше името? Вярно е, че мога да бъда Хамлет, Дон Кихот и Ифигения, но ще отстоя себе си. Когато камъкът мечтае, той ражда пламък. Ще напиша ненаписаните си книги.
Събудих се и пред вратата ми се бе търкулнало едно пшеничено зърно. – „ Някой се труди вместо мен, безработната” - си мисля.
И без да бъде Господ българин, българи ще има!
Мария Чулова
гр. Хисаря

Есето е публикувано също в "Българска наука", където съм поканена във форума от Неделин Бояджиев, колега от Медицинския университет в гр. Пловдив.

Minutaemnogo.tv

Магически квадрат по огледалния метод

а в о л у Ч я и р а М и н и М а р и я Ч у л о в а
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а р и я Ч у л о в
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
н у т а е м н о г о н е д е н о г о н м е а т у н
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а Р и я Ч у л о в
а в о л у Ч я и р а М и н и М а р и я ч у л о в а

Забавният характер на езотеричното познание
11 август 2011 г.
14:36 ч.

Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н
Е Д е и н е н и д Е м и м и м Е д и н е н и е Д Е
Д е и н е н и д Е м и м и м и м Е д и н е н и е Д
е и н е н и д Е м и м и н и м и м Е д и н е н и е
и н е н и д Е м и м и н у н и м и м Е д и н е н и
н е н и д Е м и м и н у т у н и м и м Е д и н е н
е н и д Е м и м и н у т а т у н и м и м Е д и н е
н и д Е м и м и н у т а е а т у н и м и м Е д и н
и д Е м и м и н у т а е м е а т у н и м и м Е д и
д Е м и м и н у т а е м н м е а т у н и м и м Е д
Е м и м и н у т а е м н о н м е а т у н и м и м Е
м и м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м и м
и м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м и
м и н у т а е м н о г оТВ о г о н м е а т у н и м
Е м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м Е
д Е м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м Е д
и д Е м и н у т а е м н о н м е а т у н и м Е д и
н и д Е м и н у т а е м н м е а т у н и м Е д и н
е н и д Е м и н у т а е м е а т у н и м Е д и н е
н е н и д Е м и н у т а е а т у н и м Е д и н е н
и н е н и д Е м и н у т а т у н и м Е д и н е н и
е и н е н и д Е м и н у т у н и м Е д и н е н и е
Д е и н е н и д Е м и н у н и м Е д и н е н и е Д
Е Д е и н е н и д Е м и н и м Е д и н е н и е Д Е
Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н

Джордж Гордон Байрон

Byron
Prometheus
Titan! to whose immortal eyes
The sufferings of mortality,
Seen in their sad reality,
Were not as things that gods despise;
What was thy pity's recompense?
A silent suffering, and intense;
The rock, the vulture, and the chain,
All that the proud can feel of pain,
The agony they do not show,
The suffocating sense of woe,
Which speaks but in its loneliness,
And then is jealous lest the sky
Should have a listener, nor will sigh
Until its voice is echoless.

Titan! to thee the strife was given
Between the suffering and the will,
Which torture where they cannot kill;
And the inexorable Heaven,
And the deaf tyranny of Fate,
The ruling principle of Hate,
Which for its pleasure doth create
The things it may annihilate,
Refus'd thee even the boon to die:
The wretched gift Eternity
Was thine--and thou hast borne it well.
All that the Thunderer wrung from thee
Was but the menace which flung back
On him the torments of thy rack;
The fate thou didst so well foresee,
But would not to appease him tell;
And in thy Silence was his Sentence,
And in his Soul a vain repentance,
And evil dread so ill dissembled,
That in his hand the lightnings trembled.

Thy Godlike crime was to be kind,
To render with thy precepts less
The sum of human wretchedness,
And strengthen Man with his own mind;
But baffled as thou wert from high,
Still in thy patient energy,
In the endurance, and repulse
Of thine impenetrable Spirit,
Which Earth and Heaven could not convulse,
A mighty lesson we inherit:
Thou art a symbol and a sign
To Mortals of their fate and force;
Like thee, Man is in part divine,
A troubled stream from a pure source;
And Man in portions can foresee
His own funereal destiny;
His wretchedness, and his resistance,
And his sad unallied existence:
To which his Spirit may oppose
Itself--and equal to all woes,
And a firm will, and a deep sense,
Which even in torture can descry
Its own concenter'd recompense,
Triumphant where it dares defy,
And making Death a Victory.

50 години по-късно: Защо се самоуби Хемингуей? - Vesti.bg

50 години по-късно: Защо се самоуби Хемингуей? - Vesti.bg

Публикации на Мария Чулова

ПУБЛИКАЦИИ на Мария Чулова:
Самостоятелни книги: 1. „Минутата, отлитнала от тебе”, стихосбирка, Граф принт, Пловдив, 2010 г. 2. „Без идоли”, критика и есета, самиздат, 2010 г. и предстои официално издание, което вероятно ще е от „Единение Д.Е.Н.”.
Мария Стоилова Чулова е родена в гр. Карлово на 23 април 1977 г. По майчина линия е от рода на поборника от Възраждането Марин Савов от с.Баня, Карловско.
Получавала е насърчение за личното си творчество от участия в радио конкурс „Искри“ на програма „Христо Ботев“, конкурсите за поезия „Извора“ и „Отечество любезно“ на НЧ „Иван Вазов“, гр.Хисаря, „Какво ще ни дадеш, Историйо”, Благоевград. Организира и участва в детски самодеен театрален състав „Четирилистна детелина“ в гр.Баня, по-късно се включва в самодеен състав към читалището „Иван Вазов“ в гр.Хисаря с художествен ръководител Стефан Попов.
През 1994 се дипломира с пълен отличен от Търговската гимназия „Васил Левски“ в гр. Пловдив. Веднага е приета да следва Българска филология в ПУ“П.Хилендарски“. През 1996-1997 е отличена с едногодишна стипендия за високи постижения в науката и изкуството на фондация „Отворено общество“. През 1997 получава специализация по маркетинг и управление в Пловдивския Университет. Автор на дипломна работа „Особености на повествователните техники на прозата на 60-те години на ХХ век. Комуникативни стратегии в творчеството на Йордан Радичков, Васил Попов и Ивайло Петров“ и завършва с отличен успех магистърската програма литературознание през 1999.
През декември започва да работи като учителка в гимназия в Пловдив.
Учителстването й дава шанс да завърши още две висши образования: 2004г. – магистър по Английска филология, 2005: магистър по Международни икономически отношения.
От 2006 г. провежда специализация в Италия, а година по-късно е канена на специализация в колежите „Оксфорд“ и „Брайтън и Хов“ в Англия. През 2009 преподава в УХТ – Пловдив на редовни и чуждестранни студенти. От есента на 2009 преподава на чужденци в Медицинския университет в Пловдив.
Има четири участия в телевизионно състезание „Минута е много“ с теми: Френски класицизъм, Димитър Димов, Антична драма, от които е печелила първи и втори места, като е получила книги, филми, екскурзия и парични награди.
Публикува в сп. „Дарба“, сп. „Кула“, в-к „Славей“, в-к „Пловдивски Университет“, в-к „Купонъ”, в-к „Ретро”, Пловдивска обществена телевизия „Тракия” и др. Първата й стихосбирка е озаглавена „Минутата, отлитнала от тебе”, Граф Принт, Пловдив, 2010 г., участва в конкурса за издаване на книга от Дирекция „Култура” на Община Пловдив с „Без идоли. Сборник с критика и есета”, който не е финансиран и има самиздатско издание.
Има активна дейност на блогър в нетлог, фейсбук, „Буквите”, „Беседката”, МедиаУики, но най-пълноценно работи в блогспот.
http://mimachulova.blogspot.com
http://prometeus.hit.bg/index.html
facebook.com/Mariya Chulova
netlog.com/mimachulova
http://spisanieprometheus.blogspot.com
гр. Пловдив 4000
ул. „Ил. Макариополски” № 26, ап. 12, ет. 3
Мария Чулова
Тел. 0894374798
e-mail: chulova@mail.bg
e-mail: thulova@mail.bg




1. “Факт и Фикция в „Писателят и неговият опит“ от Васил Попов“, сп. „Дарба“, кн. 2, бр. 3-4, 2000г., четири печатни грешки.
2. “Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака сред героите на Ивайло Петров“, сп. „Дарба“, кн. 3, бр. 5-6, 2000г.
3. “Концепцията за кръста в „Похвално слово за Константин и Елена” от Патриарх Евтимий”, алманах „Света гора”, Велико Търново, бр.Д, година пета, 2004г. и в електронното списание “Littera et Lingua”, Есен 2010 г.; http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/issues/autumn2010/607-chulovam-autumn2010#
4. Ревю на суетата,във вестник „ Пловдивски университет”, интервю с Христо Церовски, 1998г.
5. Сърпът, разказ от поредицата „Скъпите данъци на предразсъдъците“,в-к „Славей“, 1997г. и по радио-точката в Хисаря
6. Част от стихотворение във в-к „Пловдивски университет“, с редакционен коментар за епигоните на Яворов, 1998г.
7. „Дневникът на един луд”, сп. „Дарба“,1999г.
8. „Учебният Театър в Навечерието на Новото Хилядолетие”, сп. „Дарба“, 1999
9. “Могат ли да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън?“, есе в сп. „Кула“, Казанлък, кн.2/2009
10. „Изсечена ли е Броселиандовата гора?, есе в сп. „Кула”, кн.1, 2010г.
11. „Пророкът Цветан Стоянов”, есе в едноименния сборник на ИК”Труд” и НДК, 2010г.
12. „Тес Дърбървил”, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 16 август 2010г.
13. Отговор към английски поет, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 6 септември 2010г.
14. Стихотворенията „Княгиня Пролет”, „Като млад и разпътен поет”, „Слънце” във в-к „Купонъ”, 31 януари 2011 г., Пловдив, гл.ред. Димитър Гачев
15. Стихотворението „Дъщерята на Ахил”, конкурс „Златен Пегас” на в-к „Ретро”, петък, 1 април 2011 г., година ІІІ
16. Стихотворенията „Из мортиролога на безсмъртните поети”, посветени на Добромир Тонев, в-к „Ретро”, 24-30 юни 2011 г., бр. 25 /81/, година ІІІ
17. Шест стихотворения в алманах от „Нощта на учените”, Медицински университет- гр. Пловдив, 24 септември 2010 г., тираж 300

УЧАСТИЯ В КОНКУРСИ:

1. Пъстра въртележка, програма „Христо Ботев“ на радио „Пловдив“, 1986г.
2. Отворено Общество, два пъти, спечелен през 1996/97г с отличие за висок успех и постижения в науката и изкуството за представено научно изследване за Валери Петров.
3. Изпит в Учебен Театър на ПУ, като през 1998г. съм приета в самодеен състав към Читалище „Ив. Вазов“ – Хисаря с художествен ръководител актьора Стефан Попов
4. “Аз и Новото Хилядолетие“ на фондация „Ценности“, есе без награда, 1999г.
5. сп. „Пламък“ в чест на Дора Габе, десет стихотворения, 2002г.
6. Конкурс по есеистика „Цветан Стоянов”, 2009-2010г.
7. Концепцията на кръста в Похвално слово на Константин и Елена от Патриарх Евтимий, Фондация „Св. Евтимий Патриарх Български“, август 2003 г.
8. Конкурс за финансиране на книга от Дирекция Култура на Община Пловдив, 21 май 2010 г. с „Без идоли” – без награда.
9. Национален поетичен конкурс „Добромир Тонев” – Пловдив, 2011г.

ДРУГИ

1. Урок по английски за „Брулени хълмове”, предложен на сп. „Чуждоезиково обучение“ (под редакцията на П. Стефанова), не е публикуван.
2. Есе „Изсечена ли е Броселиандовата гора“ – на сайта на библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, Информационен център
3. Безпричинно ли живея в България? – стихотворение , на сайта на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, още три кратки стихотворения на сайта на Информационния център на РНБ „Иван Вазов”, под редакцията на Петя Толева
4. Четири участия в телевизионно състезание „Минута е много”, където публикувах мой стихотворен превод в бр.610, излъчен на 21 юни 2008г. по БНТ
5. На електронните сайтове на фондация „Буквите”, „Хасковски Каунъ”, „Беседката”, сп. „Простори”, сп. „Българска наука”, сп. „Палитра”, сп. „Кула”, както и в личния ми блог: http://mimachulova.blogspot.com
6. Netlog: mimachulova, Facebook – Mariya Chulova, www.besedkata.com, www.ludimladi.com /стихотворението „Любовен дълг”, www.art-kula.hit.bg /три статии от 2009-2010 г./, haskovo.kaun – 7 стихотворения от 2009-2011 г..
7. www.minutaemnogo.tv; На сайта на ТС „Минута е много” има линкове към участието в бр. 708 и бр. 710, а в бр. 738 от 28 май 2011 г. професор Живко Желев съобщи за лидерското ми място в конкурса за загадката на четвероевангелието на цар Иван Александър, организиран от „Единение Д.Е.Н.”
8. http://www.palitrabg.net/index42.htm Електронното списание „Палитра” с редактор Бойко Златев, Канада, бр. 1/2011 г., 30.05.11 г. статията „Пороците в „Мъртви души” от Н. В. Гогол”, литературно-интерпретативно съчинение

НОВИНИТЕ НА ПЛОВДИСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ „Тракия”

1. Анкета за рождения ден на Министър-председателя, 2003 г.
2. СБУ – стачка, 2003 г.
3. СБУ – нов КТД, 2003 г.
4. Цените на зеленчуците, 2003 г.
5. Пчеларство. Отровни препарати, 2003 г.
6. Интервю с говорителката на НЗОК, анкета за донорство, 2003 г.
7. Смяна на личния лекар, 2003 г.
8. Хемодиализа, 2003 г.
9. Епопеята на Шипка, 23 август 2007г., Открито студио
10. Реформата в образованието, 9 юни 2009г., Открито студио

Печат:
В-к „Достойнство” – статия за здравеопазването, бр. 1, 1 април 2011 г. Предложена за печат също петиция до Народното събрание.
Конференции:
1. „Приключенията на четенето”, Пловдив, организирана от ПУ „П. Хилендарски”, Дом на учените, 4-5 май 2004 г.
2. „100 години от рождението на Димитър Димов”, София, организирана съвместно от Музея на Димитър Димов в София, от СУ „Св. Климент Охридски”, от ИЛ на БАН, 8-9 октомври 2009 г.

Phrase Builder

Phrase Builder

Участвам в конкурса "Хасковски каунь" 2011 г.

Събота, 18 юни 2011
Раздаден
Мъж без пари, душа и сърце
не е залък с чубрица,
не е фосил без съмнение,
не е нещо за губене,
не е губил и мене.
Не е заем за връщане,
комуто пари назаем
не искам и не желая
полусърце да позная,
а душата не давам
дори и на Бога. Не е готов.
Дал е на друга,
щом вече е раздаден,
ще взема и ще иска –
сърце, пари, душа –
и забрави получовека,
полуинтелигента и мъжа.
Мария Чулова
Публикувано от kaun в КОНКУРС в20:18



***
В ръцете му е Търновска царица,
в устата му – една жълтица.
Реши ли той да проговори,
при мене ще се изтърколи.

Мълчанието е злато,
ама, щом монетосеченето
е за криза и в блато,
то нека не мълчим, а ето –
протестно – ама честно!


Мария Чулова,
Пловдив
Можете да гласувате на сайта на конкурса "Хасковски каунь" за творбите от 2011 г.

Пороците в "Мъртви души" от Н.В. Гогол

Сп. "Палитра" с редактор Бойко Златев





Бр. I - 2011 (42)




Мария Чулова

ПОРОЦИТЕ В "МЪРТВИ ДУШИ" ОТ Н. В. ГОГОЛ



Поемата „Мъртви души“ е най-значителното произведение на Гогол. Започната през 1835 г., тя първоначално била замислена да отрази смешни явления, които писателят „възнамерявал да смеси с трогателни“. По-късно съставя друг план, според който романът-поема трябвало да бъде написан в три тома.

За нас е най-интересно да проследим сюжета, фабулата и духовния пълнеж на първия том от творбата. Както сюжетът на „Ревизор“, така и на „Мъртви души“ бил даден на Гогол от поета Пушкин.

В „Мъртви души“ авторът пренася читателя в чифликчийския бит, с неговата старинна крепостна обстановка и рисува нравите на губернския град. Тук завръзката е много проста - колежкият съветник Павел Ив. Чичиков е загубил мястото си в митницата поради мошеничествата си и търси нови средства да поправи своето състояние. Най-сетне той измисля един много хитър план, който се състои в следното. В годините на крепостничеството в Русия селяните на чифликчиите били описвани на всеки десет години и през това време се плащало данък и за умрелите. Чичиков решава да тръгне и да пътува и купува „мъртви души“, т. е. незаличени от списъците умрели селяни, които иска да заложи в опекунския съвет, за да забогатее. Понеже без земя не може да купи селяни, той лъже, че ги купува, за да ги пресели в Херсонска губерния - в измислен чифлик, какъвто действително възнамерява да закупи, ако успее да заложи мъртвите души. Купувачът на мъртви души съвсем безшумно пристига в Губернския град №№, който прилича на Калуга по описание, след като се настанява в хотела и се осведомява за държавните учреждения и техните шефове, целият следващ ден посвещава на визити и „изразява почитта си“ на всички градски сановници. Той успява да ги очарова с ласкателства и приятни обноски. Запознава се с едрите чифликчии в губернията, на които също прави добро впечатление, и бива поканен да ги посети в именията им.

В това пътуване из губернията Гогол предава сблъскването на Чичиков с най-различни характери, което служи като източник на най-комични сцени. Четейки поемата, Пушкин възкликва: „Боже, колко е тъжна нашата Русия“. Оказва се, че смехът преминава в сатира, а оттам и в сълзи. Реалистът е свободен и дързък творец - обновявайки художествения метод, той прекрачва през привичните структурни жанрови рамки без да им противопоставя нови. В поемата не откриваме магически реализъм. Смехът на „Мъртви души“ извира от ситуациите, но още в по-голяма степен от образите. Именно в тяхното извайване и попълване на галерията Гогол е вложил най-голяма сила на таланта си.

Героите са лишени от истински духовен живот и не са способни на нравствено развитие. Те са сраснали с еснафския бит и отдавна са престанали да извършват някаква полезна дейност. По този начин изгубват всякакви културни интереси и се ограничават духовно. Сякаш действат инстинктивно, завръщат се към животинското си начало. В някои отношения са бездушни, а постъпките им механични. Загубили човешките си качества помешчиците са се превърнали в същински мъртви души. Внушението на образите се постига чрез изображение на средата, физически портрети, индивидуалната реч, детайлите и резките контрасти.

Галерията от образи се открива с Манилов - първият избраник на Чичиков. Околната среда хармонира с личността му. Маниловата къща е построена на място, където си дават среща всички дори най-малки ветрове. Вътрешната уредба е хаотична, всичко е разхвърляно в пълно безредие или е подредено по нелеп начин. Всичко съответства на пълното безредие в мислите на Манилов, в разговорите и постъпките му. Лицето на Манилов е такова, че колкото пъти го погледне човек, толкова различни неща си помисля за неговия притежател. Чрез това лице, в което има твърде много захар, е демонстрирана разлятост, мекост. Той всъщност не може да предизвика никакво определено впечатление: всеки път се мени в зависимост от някакво външно въздействие или под влияние на внезапно изникнали емоции. Чичиков си свършва най-бързо и безпроблемно задачата при Манилов, поради неговата безхарактерност. У него все още не са заличени всички проблясъци на човешкото чувство, затова може би във втория том Манилов щеше да се прероди. Погледнато отстрани, той не е лишен от някои привлекателни черти. Дори сам той вярва в нравствените си качества и духовна нагласа. Стреми се да се покаже пред госта си по-образован и начетен, отколкото е в действителност, отнася се с уважение и любезност. Манилов притежава собствен кабинет, в който на масата лежи една книга с отбелязана 14 страница вече от две години. Той обича да говори за красиви неща, да разсъждава върху възвишено-абстрактни теми, като често изпада в меланхолия и мечтателност. Живее високо на върха, самотен, отделен от своето общество, Манилов се превръща в празен фантазьор, забравил всекидневните си грижи и проблеми. Гордее се със своята изисканост и учтивост в обноските с хората, любува се на изтънчените си маниери в обществото. Малко се казва за миналото му, но се споменава, че в полка, където е служил, са го смятали за „най-скромен и образован офицер“, най-деликатен човек. Това показва, че той умее да печели доверие и уважение от хората с желанието си да се хареса на всички. В облика на Манилов се откроява преди всичко неговата сладникава „приятност”: „На вид той беше солиден човек, чертите на лицето му не бяха лишени от приятност, но в тази приятност, като че ли имаше твърде много захар, в маниерите и обноските му имаше нещо угодническо, което търсеше разположение и познанство. Той се усмихваше привлекателно, беше светлорус с ясносини очи“. Портретната му характеристика е лаконична, подчертава неговата безличност и неопределеност, вътрешната му пустота.

Сантиментални са представите му за хората от средата, която го заобикаля. От разговора с Чичиков узнаваме, че според него всички чиновници от губернския град са най-прекрасни и забележителни хора. Губернаторът е „препочтен и прелюбезен човек“, вицегубернаторът се оказва „мил човек“ и т.н. Манилов е във възторг от Чичиков и го смята за безценен приятел, мечтае да живее с него на брега на река и вечер да разсъждават за „приятни неща“. Цялата тази представа за околните, определено положителни натури, говори за неспособността му да различава характерите, тяхната двулична и измамна същност.

Манилов е умствено ограничен и маскира това с необикнове-ната си вежливост. Дори когато се опитва да прави това, той е несъвършен. Показателен пример за прекаляването му с учтивостта е настойчивостта му пред вратата на гостната. Накрая и гостът и домакинът преминават едновременно през входа. В стремежа си за образованост той е привърженик на франкофилството, затова говорят нелепите или просто неподходящи гръцки имена на децата му - Алкид и Темистоклюс. Описанието и държанието им предизвиква комичен ефект и ги отдалечава от античните герои. Семейството се раздалечава от руските корени и страни към чуждопоклонничество. Най-силно е разкрита бедната душевност на героя, когато научава за съмнителната сделка с Чичиков - за продажба на мъртви души. Манилов не само изтървава чибука си, но и отваря уста. Този знак на недоумение е неосъзнат няколко минути. От друга страна положително у него, за разлика от другите помешчици е това, че той не се възползва да спечели пари от сделката, а подарява ненужните за нищо мъртви души, които го обременяват с данъци. Картината на неопределения облик на героя се допълва от надписа на беседката в парка „Храм на самотно размишление“, както и фантасмагоричните му проекти за строежи.

Социалният паразитизъм, апатията и господарското безделие са превърнали Манилов в отпусната духовна развалина, защото е напълно обезсилен и изолиран от реалните процеси на руската действителност. Героят съществува в някакъв свой илюзорен свят, отдавна забравил западащото си стопанство. Маниловщината е присъща степен на деградация на лицемерната бюрократична прослойка. Тя е социално явление. Но това е най-слабата степен, защото Манилов е единственият от помешчиците, който изпитва вътрешен смут, макар и краткотраен, когато става дума за сделка с мъртви души. Много общи черти има между Манилов и Тентетликов от втория том.

След Манилов Чичиков се отправя към Собакевич, но неочаквано попада при Коробочка. Тази „случайност“ е само привидна. Композиционен замисъл е съседството на Манилов и Коробочка. Посредством съпоставянето и контраста по-рязко се открояват характерите им. Той е безпочвен сантиментален фантазьор, а тя е груб и практичен хищник.

Особено място е отделено на описанията на обстановката, на битовата и социална среда. Всичко - от закътаната и плътно оградена къща до вътрешната уредба на дома - създава представа за патриархалност и старомодност, за претрупаност. В стаите няма простор, защото всичко е запълнено с мебели, а в скриновете са скътани пари, разпределени в различни кесии според стойността си. Духовният облик на Коробочка напълно хармонира с тази обстановка. Тя е крайно ограничена, невежа и суеверна. В сравнение с другите помешчици портретът и не е така пълен, но дори и детайлите в него иронично подчертават нейното нищожество. В душата на Коробочка има двуемирие: тя приютява и езически и християнски вярвания. Заедно с вярата си в Бога тя притежава и вяра в Дявола. Нейните примитивни представи за света се формират от примеса на мистичните предразсъдъци и езическото суеверие с вярата й в сънищата и гадаенето на карти, както и със страха от задгробното наказание. Тя обаче не е лишена от господарско самочувствие. В стопанството й се произвежда доста, но няма пазар. Всичко у нея издава трезво практичното отношение към света, който за нея не излиза извън тесните граници на малкото и имение.

Коробочка познава отлично стопанството си и е изцяло погълната от дребните домакински грижи. Знае наизуст всички крепостни селяни и колко от тях са умрели. Опитва се да се пригоди и към новите икономически условия. Чичиков веднага забелязва приличния вид на нейното село. Когато й предлага да купи мъртви селяни, помешчицата категорично отказва, защото се бои да не бъде измамена. По-късно проверява цената на мъртва душа в града. У нея е изключително изострена подозрителността към хората. Не се споменава много за миналото и и за причините за нейния характер. Алчността на Коробочка обаче се оказва по-голяма от страха и след дълго и дребнаво пазарене с госта се съгласява да продаде „стоката“. И то след като „изваденият“ от равновесие от твърдоглавото й скъперничество Чичиков използва „помощта“ на дявола, от който тя ужасно се бои. Още тук проличава цветността и хамелеонщината на главния герой, който веднага променя политиката си спрямо различните по тип хора. „Впрочем - отбелязва иронично уж почтен и държавен мъж, а всъщност излиза, че е цяла Коробочка“. Тъкмо с намеренията и желанията си от всяко нещо да извлече някаква изгода, тази помешчица е типично явление на руския провинциален живот от миналия век. Самото и име, което означава кутийка, отговаря на стремежа и за непрекъснато натрупване на пари. Още от появяването и на сцената тя създава впечатлението за крайна ограниченост и простотия. Нарича госта „шопар“ и с други груби и просторечиви думи.

След Коробочка, която обича заседналия живот е въведен Ноздрев - „човек исторически“, защото появата му винаги поражда някаква история. Помешчикът се отличава с неуморна живост и пъргавина на характера, но неговата енергия е хаотична, безплодна и се проявява в скандали, побоища, лъжи, в играта на карти. Гогол внушава типичността на Ноздревия характер: „Всеки му се е случвало да срещне доста такива хора. Наричат ги отворени хора“. По-нататък писателят поставя героя в широка социална рамка, като говори предимно в множествено число. „Нито на едно място, гдето се появяваше не минаваше без история“, всъщност всичко може да се очаква от прахосник, побойник, нечестив картоиграч, лекомислен тип, лъжец и самохвалец. Той е циничен и агресивен в скандалджийското си поведение. Такива хора се проявяват в епохата на упадък, несигурност и разложение. В цялата поема Ноздрев е прав само в един случай. Когато нарича Чичиков „мошеник“ и „подлец“, „негодник“ и „двуличен човек“. Единствено Ноздрев не продава мъртви души.

Гуляйджията е отвратително творение на крепостническата действителност, която е сложила траен отпечатък върху непоносимия му характер. Уродливите обществени нрави и порядки са давали възможност да се изгради неговата аморална нагла натура. Времето на Ноздрев е авантюрно време. „В много отношения - пише Гогол - Ноздрев беше разностранен човек, т.е. годен за всичко“. По леконравие прилича на Хлестаков и Хлобуев. Нагажда се към момента и е готов да „трампи“, каквото и да е било. И всичко това не с някаква пресметлива, користна цел, а просто заради „неуморната си живост и пъргавина“. Оттук и неговата „чудна страст“ - непрекъснато да пакости на околните, да клевети и да прави „гадости“ - и на най-ближните си: „разстройваше някоя сватба, търговска сделка и съвсем не се смяташе за ваш неприятел“. При Ноздрев сетивното познание и животинското е изразено още в името му, както и от това, че винаги е заобиколен от кучета. „Острият му нос от няколко десетки версти подушваше да има панаир и всякакви спорове и балове”(в ІV гл.). Богато е надарен от природата с множество най-порочни страсти. Подобно на Манилов неговата неизтощима енергия е безцелна и безсмислена, а страстите му са по-пошли и уродливи. Ако Манилов можеше да се похвали със скъпа и изискана коприна, претенциозен бронзов свещник със седефени украшения, дори пепелта на лулата на помешчика беше разпределена на красиви и равни купчинки, макар да лежат не в пепелниците, а по первазите на прозорците, то гордостта на Ноздрев е неговата латерна и кучетата му. Единият е човек на безполезно мислене, а другият - на такова действие.

Гогол създава сатиричен ефект и чрез комичното снизяване на своите герои до нивото на животните или предметите. Така например, когато изисканият Манилов притваря от удоволствие очи, той заприличва на примижал котарак, когото леко погъделичкват зад ушите. Цялата портретна характеристика на Собакевич е изградена върху разгънатото сравнение с мечка от средна величина. Главата си също държи наклонена като животно и смазва с лапите си всичко, което се доближи до него. Жената на Собакевич върви плавно като гъска. Малките очички на Плюшкин гледат неспокойно като миши. Главите на хазаите в имението на Собакевич заприличват на краставица и молдованска тиква.

Побойническата страст на Ноздрев е подчертана от предметите в кабинета му: турски кинжали, всевъзможни пушки, рогове и ловджийски принадлежности. Латерната на Ноздрев започва с мазурка, продължава със старинната френска песен „Малбрук на поход тръгна“, за да завърши с неочаквани промени: веднъж печели от хазарт, друг път залага и губи почти всичко. Има вулгарно-цинични реакции, чрез което не признава елементарни общоприети норми на поведение. Увлеченията му се менят неусетно и често завършват с „глупост“. Човек без достойнство и морални задръжки, той е отдаден на веселието и удоволствието от живота и не е пригоден за никаква полезна дейност. В дома му цари пълен безпорядък, нито стаите отговарят на предназначението си, нито вещите съответстват на това, за което са създадени. Любопитството му го кара да приеме сделката с интерес, главно като поредна възможност да задоволи страстта си към постоянна размяна. Разговорът е динамичен, придружен с бързи смени на интонацията и поведе-нието. Речта на Ноздрев е специфична, напрегната, изпълнена с много ругателства, картоиграчески, кучкарски жаргонни думи. Оставаме с впечатление, че единствено портретната характеристика е положителното нещо при Ноздрев: „Той беше мъжага, среден на ръст, доста строен, с пълни румени бузи, с бели като сняг зъби и с черни като смола бакенбарди. Той беше свеж, сякаш кръв с мляко; лицето му просто пращеше от здраве“.

Ноздрев е исторически човек, защото винаги ще се разгласи история с негово участие: „или жандарми ще го изведат под ръка из залата, или приятелите му ще бъдат принудени да го изблъскат, или ще се нареже в бюфета така, че само се смее, или пък така ще почне да лъже, че, най-после и самият той ще се засрами“. Напълно липсват морални устои в характера му. Изчезнало е чувството му за красиво и осмислено съществуване. Макар и кипящ от здраве и преливащ от енергия, помешчикът е мъртва душа, защото прахосническото всекидневие е убило у него човешкото.

Следващата визита на Чичиков е у Собакевич. Този помешчик е пълна противоположност на Ноздрев с изключение на приликата в здравословното им състояние. Главната характерна черта на Собакевич е стремежът му към извличане на печалба. Той се отличава от другите помешчици не само по своята недодялана външност. Безчувствен е към ласкателства, а нежностите не го трогват. Собакевич е груб, неподвижен, мрачен. Прилича на мечка. Но в сравнение с другите Собакевич е по-умен и по-хитър търгаш, с по-трезва преценка за хората и за живота. Живее в обстановка, която има странна прилика със самия него. Обича да си похапва и е чревоугодник. Не умее да си служи с тънки хитрини, не лицемери, не скрива грубия ги егоизъм. На него са му съвършено чужди маниловското съзерца-телно благодушие и ноздревската гуляйджийска разпуснатост. Но за разлика от Коробочка той се занимава само с парични сделки и стопанството му върви зле. Собакевич добре се ориентира в обстановката, познава хората и трудно може да бъде измамен. Този крепостник е по-практичен и по-целенасочен, по-добър стопанин от двамата помешчици. Собакевич успява да се приспособи към новите порядки и в социално-исторически план е по-устойчив, ще просъществува по-дълго. За него всички градски сановници са мошеници, целият град е населен само с такива хора: „мошеник мошеника язди и мошеник кара“. Лаком за пари, „човек-юмрук, който не може да се разтвори като длан“. Освен това, той умее да пази в тайна сделката, от която е извлякъл изгода - взема най-висока цена за душа. Чичиков - се бои от Собакевич, защото вижда в него опасен противник. С голяма предпазливост и многословни заобикалки той пристъпва към целта на своята визита. Дори не нарича душите умрели, а само „несъществуващи“. Домакинът му го слуша безучастно, но веднага разбира същността на въпроса - „Вам ви трябват мъртви души? - попита Собакевич твърде просто, без ни най-малко учудване, като че ли ставаше дума за жито... Ще се намерят, защо не...“. Чичиков се замисля дали Собакевич има душа. Само че къде е тя? Заровена е някъде по-тайно като у Кошчей Безсмъртни. Невъзмутимо, с търгашка безцеремонност Собакевич пристъпва към сделката, като хвали „стоката“ и направо определя цената („по сто рубли на парче“) без да прави разлика между реални и несъществуващи хора. От разговора между двамата контрагенти научаваме много добри неща за покойните крепостни селяни, за техните занаяти и особености. Забележителна е сцената на предплата за мъртвите души, разиграна в края на пета глава. Всеки от тях се страхува да не бъде измамен: дали ще получи разписка или пари. Моментът предизвиква горчив смях, защото разкрива срамно и унизително хищничество и безчестие.

В нравствено отношение Собакевич е още по-жесток и безпощаден експлоататор, който безогледно се стреми към забогатяване. Доминиращите му характеристики са задушили и най-дребните прояви на истински човешкото и са го превърнали в по-голяма мъртва душа от останалите. Животинското начало, грубият практицизъм и чревоугодничеството изсмукват цялата му енергия и внимание. Тези негови качества личат още от умело създаденото портретно описание. „Когато Чичиков поглежда Собакевич отстрани, този път той му се видя приличен на мечка от средна големина. За окръгляване на тази прилика фракът му имаше съвсем мечешки цвят, ръкавите му дълги, панталоните му дълги, стъпваше с целите си стъпала полегато и накриво и постоянно настъпваше чуждите крака“. Гогол избягва детайлите в неговия портрет, но отбелязва, че природата „не е мъдрувала“ много при неговото сътворение и не е използвала „дребните инструменти”: „Просто е дялала с пълен размах: ударила с брадвата веднъж станал носът, ударила втори път - станали устните, с един голям свредел изчовъркала очите и, без да го оглади, го пуснала на белия свят като казала: „Нека живее“. Фигурата удивително напомня за битовата обстановка и мрачната атмосфера в неговия дом, както и самата постройка. Когато Чичиков пристига в селото, забелязва, че всички къщи са много солидно направени. Господарският двор е заобиколен със здрава и прекомерно дебела дървена ограда. Стопанските постройки са направени от тежки греди, назначени да траят цял век. Тази грубоватост е присъща и за собственика, както и устойчивостта на всякакви неблагоприятни условия, съответства на характера му. Ограничеността и уродливостта изпъкват в света на Собакевич. От прагматизма му следва и отрицанието от абстрактните философски разсъждения, омразата към нововъведенията, просветата и културата. Речевата характеристика на героя е също доказателство за груба вулгарност.

В представите на Собакевич всички негови познати са негодяи, глупаци и разбойници: „Всички са мошеници; целият град е такъв... Всички са христопродавци. Само един почтен човек има там - прокурорът, ала и той, право да ви кажа, е цяла свиня“. Дълбоко в душата си той е убеден, че няма почтеност и порядъчност у хората. Затова пък Ноздрев не без основания нарича Собакевич „Чифутомор“. Като че бащата на повечето герои е един, може да бъде и баща на Чичиков. Техните характери се изграждат при сходни обстоятелства. Живеещи в провинцията, далеч от губернския град, те предпочитат уединението и празното съществуване (с изключение на Ноздрев, който обича компания).

Най-деградиралият помешчик е оставен за последно посещение. Остроумието на руския народ е показано при назоваването. Людете наричат Плюшкин „закръпко“ и „рибарят”; „И когато награди някого с именце, ще мине то в рода и потомството му, ще го повлече той подире си и на служба и с оставка, и в Петербург, и накрай света. И колкото и да хитрува и да облагородява после своя прякор, ако ще и да накара разни пишещи хорица да го изкарат от древен княжески род, нищо няма да помогне....“ - отнася се за всеки с прякор. Ноздрев нарича Плюшкин скъперник, мошеник и куче, заради лошото му отношение към неговите крепостни, които мрат като мухи. Защото последният посетен от Чичиков е бил някога заможен, предприемчив и щастлив семеен човек, но след загубата на съпругата си се отчуждава от хората и обществото. Неговото оскотяване се дължи преди всичко на липсата на мотивация за борба в живота. Самотният помешчик дава изобилна храна на скъперничеството си, което има вълчи глад и колкото повече поглъща, толкова по-ненаситно става, човешките чувства, които и без това не бяха дълбоки у него, издребняват и всеки ден се губи нещо, за да запри-лича на развалина, вехтошар с неопределен пол.

Плюшкин е рядък тип, който е изключение за Русия, но е общочовешки в много отношения. Собакевич също дава бляскава характеристика за него: „Такъв скръндза, какъвто мъчно е да си представите. Затворниците живеят в затвора по-добре от него. Всичките си хора измори от глад“, „по-извинително е да се иде в някое непристойно място отколкото у него“. Степан Плюшкин владее огромно имение и повече от хиляда души, но от скъперничество ходи по-лошо облечен от просяк и в хамбарите му гният плодовете на благодатната руска земя. Изоставен от всички, презиран и оскотял, той сам гние в гнусотата на старческата си страст. Обезличаването е най-ярко изразено в момента, в който Чичиков не успява да разпознае пола му и го мисли за възрастна брадясала икономка. Гогол не без основание го нарича „дупка на човечеството“, понеже е крайна степен на разпадането на личността. Плюшкин напълно е загубил човешките си черти и е духовно опустошен. Освен образа на деградирал скъперник, той е имал възможност да се развие в един замечтан в спомените си човек, който е благодарен за щастливия си семеен живот от миналото си. Човешкото у Плюшкин е унищожено и погълнато от ненаситната жажда за натрупване.

Отвратителните страни на характера на „рибаря“ са особено релефно очертани с малко хиперболичното, но реалистично и живописно описание на външността и вътрешна обстановка на дома и градината му. Тук сякаш и времето е спряло. Няма развитие, никакви следи от настъпващия прогрес. Всичко носи белега на разруха и опустошение, безпорядък, старост и плесен, говори за пагубната му страст към безсмислено събиране на полезни и безполезни вехтории, които никога не влизат в употреба. Селото прилича на господаря си. По-изразително зловеща става картината, ако прибавим и огромните купища от гниещо жито, продукти и платове в складовете. Достоевски също има един герой от „Юноша“, който би предпочел да запали през зимата дървата, които има, посред полето, отколкото да ги раздаде на бедните. В същото време селяните на Плюшкин измират от глад, или, търсейки спасение, бягат от помешчика.

Докато виждаме стопанството без всякакво развитие, то героят е показан в развитие. Движението е в посока към пълната деградация на личността, към невероятната пошлост. В началото той е бил нормален човек с приемлива душевна физиономия. Някога е бил трудолюбив и пестелив стопанин, добър баща и къщовник: „в очите му личеше ум; с опитност и познаване на света бе проникната речта му и на госта биваше приятно да го слуша“. По-късно личните и социалните обстоятелства го унищожават. Става така, че у него не откриваме никакви духовни търсения, отчужден е от обкръжаващите го. Плюшкин казва: „Имаше на масата едно листче хартия, но не знам де се е дянало...“ Отдавна той не пише писма, подобно на Коробочка не би си купил хартия, но докато тя си изпросва от госта, то той не се и сеща, че може да му потрябва. След дългия диалог с Мавра - прислужницата, след уговорките за запечатването да се донесе борина, а не лоена свещ, се стига до „ритуала“ на писането: „Плюшкин седна на едно кресло, взе перото в ръка и дълго обръща на всички страни четвъртинката листче, като обмисляше дали не ще може да се отдели от нея една осминка, но най-сетне се убеди, че съвсем не може; топна перото в мастилницата с някаква мухлясала течност и множество мухи на дъното и почна да пише, нареждайки букви, прилични на музикални ноти, като сдържаше всекиминутно бързината на ръката си, която подскачаше по цялата хартия, и бъркаше скъпернишкия ред след ред и със съжаление си мислеше, че пак щеше да остане още много празно поле”(VІ гл.).

„Учеността“ на Плюшкин хармонира с тази на главния герой, който „написа на късче хартия“ данните си и „пътем откъсна прикования на един стълб афиш, за да го прочете по-добре, когато се върне в хотела“ и то след доста прилежно взиране (това са детайли от края на І гл.). Още в „Повест за това как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович“ се проследява почти пълното надделяване на първичното, животинското отношение към живота. Не е пропусната и приликата на Чичиков с животно: при сключването на сделката Чичиков „насмалко щеше дори да подскочи подобно на козел“. От устата на Коробочка прозвучава друго сравнение на късния неканен гостенин: „Ех, драги, та целият ти гръб и страната ти са оваляни с кал, като на шопар!“ (V гл.). Главният герой не пропуска да се отблагодари като казва на Коробочка: „Та с вас човек не може да намери думи! Наистина сякаш като някое, да не кажа по-лоша дума, куче, което лежи на сено: нито само яде сеното, нито другиму го дава“. Най-пълна е приликата на Плюшкин с животинския свят: „малките му очички още не бяха угаснали и играеха изпод високо израсналите вежди като мишки, когато подали из тъмните си дупки муцунки, с наострени уши и раздвижени въси, разглеждат дали не се е спотаила нейде някоя котка или някое палаво момче и душат подозрително дори и въздуха“. Така се затваря кръгът сравнения на помешчиците с животни, защото Манилов беше сравнен с разглезена котка. В миналото Плюшкин е бил като „трудолюбив паяк“, което също е консуматорско животно, но не толкова алчно в чревоугодничеството си, каквото е мечката. Най-беден и ограничен е речникът на Плюшкин, който нито има с кого да разговаря, нито има какво да каже. Присъдата на Гогол над пошлото в живота е произнесена и чрез показване липсата на доверие у повечето помешчици към другите. Всеки сравняват със себе си. Чувството за вътрешен дискомфорт ги води до отчуждение. Помешчиците са надменни и не допускат никого да застане над тях. Не случайно Коробочка най-категорично отсича за Манилов, когото не познава „Няма такъв помешчик“.

Наблюдавайки Плюшкин, авторът възкликва: „Жестока е, страшна е старостта, която ви чака напред и не ви връща нищо обратно!“. Единствено споменът за някогашния му съученик предоставя малко проблясъци за това, че навремето е общувал с хора. Чичиков въпреки изменчивостта си и нагаждането му няма готово решение как да подходи към Плюшкин. „Беше се наканил да почне с такъв дух, че уж бил чувал много за добродетелите и редките качества на душата му, сметнал за свой дълг да му засвидетелства лично уважението си; но се сепна и почувства, че това е твърде много“ когато се среща с най-деградиралия човек. По всичко Степан надминава дори Феликс Гранде от романа „Йожени Гранде“ от Балзак. В българската литература като че ли Хаджи Генчо е приличен нему, но няма същите мащаби и буди симпатии. Плюшкин живее в дрипи, под които не личи полът му, затова селяните го наричат „закръпко“. Непрекъснато е гладен. Мрази хората, даже и дъщеря си и внучето. В изблик на „щедрост“ е готов да нагости „благодетеля“ си с останалите отпреди година „помухлясали малко“ сухари от козунака, донесен от дъщеря му, и с един много хубав ликьорец...Чичиков вижда стъкълце, цялото обвито в прах, като че с фланела. По всичко личи, че е от времето на съпругата на Плюшкин: „Тази мошеница, икономката, беше го зах-върлила и дори го оставила незапушено, каналията недна! Буболечки и други нечистотии се бяха набъкали вътре, ала аз ги поизвадих и сега е чистичко, та ще ви налея една чашка“. Чувствата, предизвиквани от него, постепенно се градират - смях, отвращение, ужас.

Усетът на Гогол за детайла, умението му да индивидуализира чрез специфичното за всеки герой, стремежът да изгради запомня-щи се образи карат литературния критик Добин да отбележи, че писателят изследва дреболиите като мъдрец и прозорливец. Всеки детайл има символично значение при изграждането на сюжета и образите с оглед на конкретната задача на автора: да произнесе присъда над измамничеството и низкото в живота.

Присъствието на Чичиков сред галерията от „мъртви души“ прави този свят още по-ужасен и безперспективен. Главният герой се движи в кръг - тръгва от град №№ и се връща там. Но това движение символизира потъване, защото е обратно на литургичното по посоката си. В замисъла на втори том движението ще се осъществи наляво и ще съвпада с литургичното. Събирателният образ на чиновниците има черти, сходни на дворянските. Това са пошлостта, отсъствието на духовни интереси, пълното равнодушие към обществения живот и широките социални проблеми, моралната безотговорност и крепостническа психология. Отделните детайли ни карат да мислим, че Павел Иванович е имал алтернативи. Понякога се замисля за възможността за свой дом и ретроспективно се връща към ученическите години, към съветите на баща си. Този, който би могъл да е духовен баща на преобладаващата маса помешчество. В Х гл. се връщаме в ученичеството: „Хем гледай, Павлуша: учи се, не лудувай и не обесничи, а най-вече угаждай на учителите и началниците...Ако угаждаш на началника, макар и да не успяваш в науките и бог да не ти е дал талант, пак ще вървиш напред и ще изпревариш всички. С другари не се води: те няма да те научат на добро; а пък ако трябва, води се с ония, които са по-богати, та при случай да ти бъдат полезни. Не гощавай и не черпи никога, а по-добре дръж се тъй, че тебе да гощават и най-много пази и скътвай парицата: това нещо е най-сигурно в света...В света всичко можеш да направиш и всичко можеш да превъзмогнеш с парата“. Синът почти неотклонно следва съветите на баща си. Случайно е показан Павел Иванович как се захласва по пленилата го блондинка по пътя към града. Гогол обобщава, че „навсякъде в живота, било сред неговите закоравели, грубовато-бедни, нечисто-плесенясващи, низши редове, или сред еднообразно-хладните и скучно-благоприлични съсловия на висшите - навсякъде човек ще срещне по пътя си поне веднъж явление, съвсем различно от всичко онова, което е имал случай да види дотогава и което поне веднъж ще пробуди у него чувство, неприличащо на онези, които му е било съдено да изпитва цял живот...“ Лирическото начало в поемата се свързва с проблема за пътя, творчеството, възпитанието, езика и руската тройка. В поемата младостта се приближава до добрите чувства и качества на героите, а старостта - с развалата. Чичиков се явява „ни риба, ни рак“, възрастта му е средна, дебелината - също. Гогол е взел модела на плутовския роман, но влага в него национално съдържание. Не се знае дали Павел Иванович е неблагонадежден, защото при събирането на чиновниците е обвеян със загадъчност, даже се правят сравнения с Наполеон, защото носът му прилича на неговия. Конете на Чичиков носят странните имена Заседателя и Наполеон, което принизява съответните лица. Представата за Наполеон е, че е антихрист и ще покори целия свят. Руснаците са водили тежка война с французите. Можем да си представим Чичиков като „малък човек“, който желае да спечели от нечестна сделка само заради идеята и един ден да стане като другите, човек със семейство, дом и деца. Огромната му енергия може да го спаси, но както е заложено в произведението той носи демонични черти. Приятелите го наричат „дявол“.

Цялото губернско чиновническо общество напомня за „Ревизор“ - злоупотреби, подкупи, беззакония и подтисничества движат хората и града в ежедневието. Такъв мошеник на мошениците може да се роди в тази действителност. Купувачът на души Чичиков, който е олицетворение на жаждата за печалба, е закален от дете в несгодите на бедността, свикнал на лишения, научен твърде рано от живота да разчита на собствени сили в борбата за материално благополучие, преодолявайки безцеремонно пречките. Той може да се похвали със сила на волята и упоритост при осъществяване на своите домогвания с енергия и практицизъм, които са способни да се проявят на всяка крачка. Проявява грижи за външността и обноските си, за да заблуди по-сигурно жертвите, които мами. Дори сърдечните увлечения се стимулират от материален интерес.

Все пак Павел Иванович е по-различен от другите. Той е несравнимо по-гъвкав и е енергичен, по-предприемчив и целенасочен, по-ловък и жизнено устойчив. Характерът му е с някои неуловими и неопределени черти. Лаконичните бележки за външността му подсказват безличност, изключителна гъвкавост и приспособленчество към ситуациите. Още от ученическите години се изявяват поразителната му изобретателност и стръвта към копейката: „Той винаги ще носи в себе си сребролюбието и никога няма да остави „непостижимата си страст“ и няма да загуби неизчерпаемата сила на своя невероятно спекулативен характер. Освен парите Чичиков в нищо друго не вярва и за тях е готов на всякаква подлост. У него няма скъперничество и стиснатост: “...нему се мяркаше занапред живот с всякакви доволства, с всякакви удобства, екипажи...”

След период на душевно разстройство през зимата на 1840 г. Гогол се обръща към мистицизма. При влияние на лицемерни набожници класикът хвърля в огнището втория том на „Мъртви души“, понеже тогава го вълнува призивът за спасение на душите. - Чувствителността на писателя е наранена и покрусен тръгва към Божи гроб, но това не променя мрачното му настроение. Гогол не осъществява намерението си да представи в катарзис душите в Русия. Строгият аскетизъм на писателя съкращава дните му.

Литература:

Петко Троев, „Един от друг по-пошли”.










© Мария Чулова. Публикувано в на: 30.05.2011.


Бр. I - 2011 (42)

http://www.blogger.com/img/blank.gif
Обява за уроци.
Пенсионен посредник съм към ПОК "Съгласие".
Работещите да се обадят: тел.032630348!

Prometheus: Студентски клуб

Prometheus: Студентски клуб: "Студентски клуб за филология, култура и политика „Прометей” обявява конкурс за есе на български език с резюме на английски език на тема „..."

НАП и връзката й със здравните осигуровки

Как стои въпросът със здравните осигуровки в България и Канада ?

Преди няколко години Регистърът на здравната каса беше към Национален осигурителен институт (НОИ). Националната агенция по приходите (НАП) нямаха достъп до информацията за здравния статус на здравно осигурените лица. Така се оказа, че години наред НАП ни издава удостоверения за това, че нямаме данъчни задължения, подпечатани от началника на Териториалната дирекция на НАП в Пловдив или от негово име.
“Когато преди 4 години получих парадоксалното твърдение от НАП, че съм дължала една здравна осигуровка от 2000 година, получих и “твърде ценното сведение” за това, че същата е олихвена със 100%. Тогава намерих всички удостоверения от НАП за последните години, които включват и 2000 г., където се твърдеше, че нямам данъчни задължения към националния бюджет.”
Така 10 години по-късно хора без задължения се оказват задължени без да знаят за това. Личният избор на осигурения е или да приеме бремето на това задължение, което му идва изненадващо, или да подаде жалба в НАП, че години наред са издавали документи с невярно съдържание, като са ги уверявали в това, че нямат никакви задължения. Разбира се, че при един съдебен процес НАП имат преимуществото на едно юридическо представителство, което ще защити тази измамна, както се оказва кауза, а гражданите ще заплатят разходите по делото и горчивите начисления за данъци!
Всички безработни трябва да плащат здравни осигуровки и ако не платят само 3 месеца, те изпадат от системата за оказване на здравна помощ. А, ако те не се осигурят здравно и навреме, за всеки един ден се трупат лихви. И, ако работодателят престане да внася здравни осигуровки при прекратяване на трудови взаимоотношения, то работникът в някой следващ тежък и неочакван ден изненадващо получава известие да изплати осигуровките си наведнъж, заедно с лихвите. Оказва се, че работникът не получава от работодателя в много случаи осигуровки, както когато възнаграждението му е под 260 лв. По граждански договор месечните доходи варират и се получава това ощетяване и лишаване на хората от здравни права.
Още по-сложно (страшно) се изправя въпросът с тези граждани, които са работили в чужбина по трудов договор и са загубили здравно осигурителните си права в България, защото липсва информация за вноските им в страните от Европейския съюз и извън него, и се оказва, че трябва да си платят вноските за изминалите години, за да получат правата си за лекуване в България.
За тъжен за нас, българските граждани, пример, всеки канадски гражданин е осигурен здравно - системата се казва “ОХИП” - без значение дали работи – няма и не е задължен да плаща здравно осигурителни вноски. Системата включва безплатни прегледи, достъп до всички специалисти и до всички здравни заведения, както и лабораторни и други изследвания. В нашата “честита и социална” Родина има еднократна здравна карта, но за една година и трябва непременно да бъдем здравно осигурени, докато в Канада няма нужда от осигуровка и гражданинът може да бъде обслужен и от частни клиники. Операциите са безплатни.
НАП проверяват всеки безработен у нас за 2010 година, а тези, които са заявили, че имат надвнесен данък, са проверявани за периода от 2005 г. до 2010 г. Всеки задължен трябва да предостави заверено копие или оригинал от всички документи, чрез които са извършени плащания. Безработните, които не са платили здравните си осигуровки през 2010 г., а са подали данъчна декларация, ще бъдат задължени да си платят осигуровките. НАП почти не възстановяват суми.

Преодоляване на агресивното поведение на учениците

Преодоляване на агресивното поведение на учениците
Есе от Мария Чулова

Независимо каква хипотеза се приеме за причините на възникването на агресивното поведение при някои от учениците в училищна или извънучилищна среда трябва да търсим начини за преодоляване на агресията. Имало е кръстоносен поход само от деца, които са били принудени да изпълняват поръчки на възрастните. В някои фанатични организации ползват деца като убийци-камикадзета. Едва ли причината за детската престъпност е в това, че знаят, че ще имат по-ниска присъда или ще бъдат оправдани.
Мисълта на Стивънсън, че „несъвършеното общество създава несъвършени индивиди, а несъвършените индивиди съставят несъвършеното общество” /в „Седем теории за човешката същност”, 1994, с. 39/ е постановка, която ни вкарва в затворен кръг. За да разрешим част от проблемите на агресивното поведение, трябва да пренасочим вниманието на учениците от занимания, удовлетворяващи чисто развлекателни и хедонистични цели, към извънкласни и извънучилищни форми, развиващи умението деловитост.
Като изключим чисто вродената агресивност при някои хора, която е наследствена и се основава на антропологически изследвания и проучвания на даденостите на стотици престъпници и повтарящите се черти при следващите поколения, информационната среда и условията на живот са важен фактор за развитието на децата. Информацията често е с необучителен характер и се предоставя от медиите, семейството, уличната среда и училището. Пренасищането с излишни данни може да се окаже вследствие на свръхстарателност у детето, което иска да бъде за пример и да зазубри всички маловажни данни от учебниците, помагалата и записките. Това е краткотрайно усвоена информация, която не се превръща в знания. Децата, които искат да бъдат възнаградени от родителите си за отличен успех, често стават посредствени и нямат професионална ориентация, имат прагматична ориентираност към възнаграждението и не изпитват удовлетворение от учебния процес. Това са ученици, които не подреждат приоритетите си, често са бездарни и ходят на училище, защото така иска обществото, а не от лични потребности. Често пъти такива деца са отличници до началото на седми клас. Претоварването с информация може да породи вид агресия, която не е от най-опасните. Един от източниците на агресивно поведение е прекомерното облъчване от монитора на компютъра и претоварването от дълга употреба на развлекателни апликации, стратегически военни игри, чатене, стремеж към запознанство с непознати и видео-връзки, които после се превръщат в зависимости чрез прикриване на непозволени неща. Увреждането на зрението, на опорно двигателния апарат водят до разсеяност и невроза в училище.
Приложно-практическите задачи могат да се базират на електронните технологии, но да не забравяме, че не всички деца имат достъп до компютър, интернет, мобилен телефон, видео игри и технологично базирани развлечения. Много от децата ползваха камерите на телефоните си и си правеха записи с приключения, злепоставящи други деца или възрастни. Често в центъра на записите са предизвикани инциденти със завидно зли сценаристи и режисьори, които целят бърза полулярност, ако ще да са провокирали малка война.
Законът за „Компютърните престъпления” в Наказателния кодекс /ДВ, 12 септември 2006 г./ ясно определя наказанията за пълнолетни и подрастващи, когато уронват престижа на други лица, крадат лична информация, публикуват непозволено съдържание, представят неверни електронни данни и коментари. За пиратство трудно могат да осъдят някого. Компютърно пиратство за някои хора е да им се отмъкне компютъра, а когато им се вземе само монитора – за незапознатите би било „мониторингово пиратство”. Държавата не упражнява регулаторната си роля по съдържанието на достъпната информация и прокоратурата не повдига обвинения. Само щом заловят у някого много порнографско съдържание с непълнолетни лица и намерят схема за педофилия, тогава си позволяват да харчат държавни пари за разследване и обвинение. Презадоволеността с информация не е престъпление за децата. Държавата трябва да положи усилия за упражняване на регулаторната си роля за ограничаване на достъпа до информация, застращаваща формирането на здрава психически и физически личност, нравствено здрава с високи естетически и етически ценности. Торентите се ползват от компетентни, а не от пълнолетни в общия смисъл на думите.
„Да губиш времето си, означава да се самоубиваш постепенно” – присъединяваме се към френския общественик Лонг. Не бива да се деструктира самооценката на детето, то трябва да се опитва само „да вдига цената си”, като помни, че всеки живот е безценен. Нарушаването на социалните норми – морални, правни, сексуални, трудови – е следствие на липса на знания и вяра. Когато възрастните дават пример на детето с нарушенията си, то трудно ще се задържи откъм праведната страна. Вярата или я има или я няма. В романа „Антихрист” от Емилиян Станев Еньо-Теофил извървява труден път от вяра към неверие, от стремеж към знания и апатия, от Бог към отрицанието му и обратно към асоциалността и липса на желание да се социализира отново. Причините са философски и времево обусловени. Родителите определят пубертета на детето си като временно състояние и не търсят помощ от специалист, защото и те са преминали през тази възраст. Изместването на ценностите откриваме в различни форми. Общественият статус на образования човек в България е занижен и ученическата субкултура допълнително допринася за трайното емоционално и морално понижаване на ценностите у подрастващите, които не намират пример за подражание.
Подражанието е характерно при приматите и много животни, но за човека е важен модел на заучаване на реакции. Това не е личност, готова с няколко шаблона да се справи ситуативно. Това е индивид, който може да оцелее, като гледа преуспелите.
Координирането на усилията на превенцията да бъде на всички нива – дете, родители, учители, директори, социални служби, законодатели и съдии. Възникването на специализиран детски съд може и да е причинено от завишената детска престъпност и да е с цел да се щади детската психика и да се вземат по-леки възпитателни мерки. Кукли и кукловоди в един хубав детски театър. Ще проверим ползата от новия ред.
В някои телевизии възпроизвеждат съдебни процеси, което може да повиши културата на хората и да мислят предварително за грешките си и за начините, по които си защитават правата. Колко вредно е за децата да слушат, че някои възрастни постоянно се карат, посягат си, обиждат се, заканват се и на него, имат го за виновен преди доказване на тази презумпция. Децата на разведените родители са препатили и мислят, че ще получат повече внимание от учителя, но и искат повече, когато грешат. Забравят, че грешат и обвиняват възрастния, защото знаят, че вече са им длъжници. Но детето на разведените родители е също длъжник на обществото. То трябва да избяга от неправилния модел и да щади другите, които попадат в кръгозора му.
Може ли презадоволените от пари деца да посегнат на другите? Излишеството, както казва Конфуций, е един от най-големите пороци. Не сме братя по рождение. Не сме расли при равни условия. Детето, което не е дееспособно, не може само да разпределя излишъка си от средства. Учителят няма право да се занимава с икономическите проблеми на семейството на ученика. Децата на учителя също са расли при не много голям излишък от средства. Децата на безработния не могат да се справят с натрупаното недоволство. Тук държавата трябва да подпомага талантливите и добри деца и да поеме отговорност за предотвратяването на агресивното поведение.
Лишаването на учител от професията му за това, че е станал жертва на детско престъпление, не може да е справедливо, защото съдът е само санкция за минали действия, а бъдещето на пострадалия зависи от общественото мнение. На младини хората по-лесно познават гениалността, но после талантите трябва да се развият с много труд и с творческа среда. Педагогиката е една изкуствена градина и да се обвини учител, че не е оформен педагог, е все едно да не се познава всяка ситуация поотделно, а това е даденост. В една изкуствена градина само истинските цветя вехнат, защото там изкуствеността е правило, а естественото поведение е различие. Педагогическата наука е необходимост, но тя не оформя гении, тя помага за унификацията и за обществения ред. Агресивният често има и някаква дарба, която е ключът към загадката на намиране на път към превъзпитанието му. Дано днешният учител да няма поводи да превъзпитава! Превъзпитанието не е работа. И детето е скъперник, но това е друга тема, защото възрастните, които спестяват време за възпитание и са скъперници за себе си и за бъдещето си, ще се затруднят в невъзможност да превъзпитават. Много от учениците раснат при своите баби и дядовци. Това не е ново явление. Нека не забравяме, че Захарий Стоянов в опита си за биография на Христо Ботев обяснява отказа на гениалния поет от учителстването с думите му: „Педагогиката е за баби!”.
През есента на 2007 година организирах подписка в защита на правото на труд на по-младите и по-образованите учители, но откликнаха едва 500 души. По-рано през март на същата година участвах в кръгла маса за борба с агресията, която беше организирана от Гражданско сдружение „ГЕРБ”. По ирония на съдбата след учителската стачка през есента и няколко месеца на необичайна нагласа на учениците от 9-в клас в една пловдивска гимназия и на мен ми се наложи да приложа познанията си за борба с агресията. Преодоляването на агресивното поведение ще се осъществи с промяна на негативната нагласа към учителската професия към положителна. Това, което въведоха ГЕРБ в голяма част в училищата е видео наблюдението. Не мисля, че шпионирането ще промени вътрешното отношение. Телевизионните предавания за „Моя любим учител” ще помогнат да се посочат положителните страни на общуването между учител и ученици. Харченето на пари за подслушване е само излишна форма на разточителство, която ще има цел да констатира вече извършени престъпления. Изграждането на морални личности не става чрез констатации и предпазване от злини, защото някой те гледа. В играта “Big Brother” моделите на поведение не са поучителни.
И все пак дано педагогиката да не остане убежище на хора с бабинско отношение към живота! Агресията може да е разрушителна, но може и да се преобразува в съзидателна сила.

Любовен дълг

Любовен дълг

Дължимата любов в аванс получи,
а неочаквано ще вземеш двоен дан,
затуй, че в утрото сам заключи
обратния си път за вечерта.
И идва час, морни страннико,
от дългия си път да се отклониш,
но няма как резето да сломиш,
щом наречен си накратко –
данъчнозадължен – на мен.

Воюва в мене обич към фиданка,
избуяла в страстта на самка,
и паднала осчетоводена,
но никога не е покорена.
В бурята житейска знам,
любовният баланс е в плам,
а после все не се уравновесява,
докато единият се възвисява.

Бреговете речни докосва зной,
а венецът го отнесе порой.

Стихотворението е писано в Хисаря през юни по време на дните на курорта и по повод рецитала "Всичко е любов".
Мария Чулова е завършила основното си образование в СОУ "Христо Смирненски" в Хисаря.

Южна пролет 2011

Дебютантите от "Южна пролет" в гр. Хасково участвахме по-активно по време на срещата със средношколци, когато прочетохме откъси от книгите си, а по-късно дискутирахме с журито, в този случай отсъстваше професор Валери Стефанов, както и предварително предупредените победители, които дойдоха само за получаването на статуетката на Пегас и паричната награда от 1000 лева.
Много странна беше вечерта за наградата с гласове от другите участници, когато победител беше Джеймс Илиянов.
Тогава всеки от присъстващите представи книгата си и заложи жълти стотинки в наградния фонд, а после анонимно гласува за един от всички.

Заведението на ДКД беше без чист въздух в сграда със стълби като в кулата на Йорк.
Много по-впечатляващо беше първото ни посещение на туристическите забележителности в Хасково.

Humanity and protest against tyranny in "Prometheus Bound"
/ Literary-scientific treatise / by Mary Chulova, 1990, Hissariya

I was born and raised at the time of social reforms and creativity in ancient Greek society, Aeschylus is formed as one with its own democratic worldview. Impressed by the myth of Prometheus in Hesiod, the poet rethinks it, gives his contemporary sound. The hero of "Prometheus Bound" is perfect, without contradiction in nature. End remains true to a clear moral order is a fighter - the sufferer, who is sacrificed for the sake of death, giver of intelligence in humans and better known as the giver of fire.
Philanthropy is a fundamental moral feeling Titan Prometheus. In the name of this feeling, he carried out great work by giving fire to humans. The brave fighter against tyranny is alone against the will of the supreme god Zeus to destroy the human race:
"I just forced myself. I rescued mortals.
The nature of Titan combines ancient spiritual traits such as courage and boldness, firmness and self-minded.
Prometheus has the gift of fortune, and Zeus has the power over the gods in Olympus. Great benefactor knows adversity that would have happened if the laws of the proceed ruler. However, Prometheus made a conscious sacrifice to save humanity:
"To listen: I wanted, I wanted so wrong!"
He prefers turbulent life full of difficulties and troubles to the bondage of iniquity. Without hesitation choose martyrdom, nailed to a rock in the heat and swelter in the cold and frost. Confident great feat performed, flew against the godless reign. Hates all who serve injustice lackeys and hypocrites. Olympus is the kingdom of the bullies, tyrants and thankless people. First among them is "newly throne" King Zeus. Prometheus bitter regret friendly gesture made by him when helping his brother to ascend the throne. Zeus strikes him with a cruel insult, suffering constant pain.
In the dialogue between man and the savior of Hermes can be seen clearly to Prometheus to the common herd Zeus supporters:
"In short: I hate all gods
that the good-bad my back. "
These words are created by the whim of the gods to punish with eternal torment and disgrace the innocent from the misuse of power, unable to assess the noble act of a humanist. More from the prologue to the tragedy shows relentlessly to supporters of the royal feast, the arbitrariness and cruelty. In this part of the work appears pitiful pride of power. Instead of consolation for the unfortunate, it roughly and angrily ordered the god Hephaestus to forging art nails hard and mercilessly. Honor and prestige of fire-bringer "hang on the brink before the eyes that will secretly enjoy, will rejoice and gloat at his misfortune.
Although locally in the development of personal action Zeus is invisible, but pervasive. The image is built upon others' opinions. The choir appears as an expression of societal mores. He dares to call the ruler "with a cruel heart inexorably, his power" outrageous "and spirit" relentless. " This arrogance is unmatched, funny, once Prometheus is chained forever over the terrible abyss.
Strong will and free spirit of the protagonist in no case be equal in height and effectiveness with inexpressible openly protest neophyte Horus and Hephaestus. Prophet can change his unhappy fate, if he wishes to avoid endless vigil of the scale, but his moral nature does not allow it. Zeus is not almighty. Not in its power to ignore allotted. According to Prometheus' fate has insurmountable power, just the ability to know forthcoming, superior opponent. Only confidence radiates primary benefactor pride of consciousness.
This cleverly illustrated by Aeschylus in the first episode, the conflict between Prometheus and Oceanus. Pride of the artist the benefit of people not willing to remain silent and inactive, to restrain and obey "as it advises" good-minded "Ocean. Prometheus is not a person who adjusts to the management subject to a stronger. The words of the ocean are foreign to the mind of Prometheus.
"And you stay obeyed here and hold your tongue.
What do not you know you Wise,
that expensive worth every idle tale?
- Show that the ocean is subject to any order issued by the superior.
Prometheus has a sense of dignity that comes from awareness of the rightness of his cause. The desire of the ocean to ask mercy from the ruler, Prometheus refuses. His pride prevents humiliation:
"Meaningless work and humility empty.
Underlined intransigence towers over Olympic injustice. With the irony in his speech undermines the divine principles. Become a slave physically, Prometheus is not a slave in spirit. His love of freedom does not allow its knees by vanity, asking ingrate who is indebted to his throne. The protagonist is coward, foreign trade-offs is, holds rebellian character. Courage of Prometheus faces cowardice, the inability of selfish person to understand the tragic beauty in the exploits of insanely brave. At Ocean hidden there relief that someone else has fallen heaviest lot. So Prometheus responds with its quizzical tone and rejects his help.
Prophet has its own secret weapon for the moral struggle. With bitter sarcasm he repels the surrounding of Zeus, from afar burned his flesh. Zeus is most vulnerable in the story of the poor cow Io. The girl suffered undeserved and cruel troubles caused by jealousy of Hera. Zeus does not protect her supposed lover and she is forced to wander endlessly on earth, not to find solace and losing its human face. Prometheus sympathizes transformed into a cow woman tormented by prosecuting January Hornet. Touched by others' misery it causes the wrath of Zeus, and predicts that his power will not be forever. The inclusion of Io in the act was not only to strengthen the impact force of the tragedy, but because it is the ancestress of the hero Hercules, who will release Prometheus.
Issuing future humanitarian causes enemy to show curiosity. Zeus’s messenger Hermes to their behavior contributes to the revelation of the nature of greatness kind of Prometheus. Spiritual elevation of the protagonist repels pitiful pride of the servant of the mighty Hermes:
"For your drudgery - remember well -
I would not have yielded my sufferings. "
Once again confirming his hatred to lackeys. Voiced aloud his love for the people he is opposed to the will of Zeus, to continue their prediction and to specify the time and marriage, from which kings will fall from the throne. Prometheus does so deliberately, not to shine and stand out, but to establish a new truth in the created world. Prometheus became a symbol of striving for freedom, a symbol of the fight. Even his enemy does not deny:
"Yes you are brave! In extreme evil to anything you do not step! "
The words of Hermes recognize the spiritual and physical strength of Prometheus. But Hermes maintained that Bound is a transgressor of the law, "the robber of Fire", "sick of madness" who dared to oppose the Almighty. Servant threatens the most gruesome disasters, but the courage of the wise man does not twitch. Prometheus is willing to endure everything. He built a cult belief in goodness. For him, honest spirit is indomitable. Die physically, he stands spiritually. The hero fails in Tartarus, knowing that will ever be released.
Prometheus was awarded the urge to progress, creator of wealth: creating homes, boats, drugs, numbers and letters, crafts, makes many other good things that led people to a cultural upsurge. Save humanity, sacrificing himself. The fire-bringer optimistic and proudly declares:
"Death is not my sued.
Optimism and to this day is a source for the victory of humanity, overcoming frustration through peaceful struggle and work.

Богдан Богданов

http://www.bogdanbogdanov.net/biography_bg.php?page=page_show&pageID=1
Официален сайт на проф.дфн. Богдан Богданов, автор на 200 книги и статии.

Дъщерята на Ахил

Дъщерята на Ахил

Обикнах живота, тъй както книгите!
Но колкото по-пъстрокрили са дните,
редящи преживяното в делнични дневници,
по-едноцветни томчета прелистваш ти.
Четеш ли романи на невидяно и недокоснато
от порива и разума, по-малко вписваш ти.

Наемник като Ахила Пелеев,
но не тъй славно укрилен,
труженикът търси порив
за усмивка към съдбата.

Дано и тя при него да поспре,
понеже ден за ден му къса хляба
и нишката преде, плете,
а после си пестим трохата.
Несъвършените обират славата.
Защото няма място на върха.

Поезия, мечти, любов – а после глад,
безпътство и деца на любовта.
Ахиле, златокъдри мирмидонецо,
тракийка ти дари наследница.

Прометей - списание за филология, култура и политика

The name itself comes from Greek mythology. Prometheus was a Titan who stole fire from Olympus and gave it to mankind. Zeus punished Prometheus for his crime with one of the more gruesome and creative punishments in mythology: Prometheus was chained to a rock and forced to have an eagle eat his liver every day, only to have it grow back that night. Rinse, repeat, eat liver, regrow liver.
Prometheus

Човеколюбие и протест срещу тиранията
в „Прикованият Прометей”
/литературно-научно съчинение/ от Мария Чулова, 1990 г., Хисаря

Родил се и израсъл по времето на социалните реформи и творчески изяви в древногръцкото общество, Есхил се оформя като човек със собствен демократичен светоглед. Впечатлен от мита за Прометей от Хезиод, поетът го преосмисля, придава му съвременно звучене. Героят от „Прикованият Прометей” е по-съвършен, без противоречие в характера. Докрай остава верен на една ясна морална цел да е борец – страдалец, който се жертва за благото на смъртните, дарител на разума у хората и по-известен като дарител на огъня.
Човеколюбието е основното нравствено чувство у титана Прометей. В името на това чувство, той извършва великото дело, като дава огъня на хората. Смелият борец срещу деспотизма единствен е против волята на върховния бог Зевс да унищожи човешкия род:
„Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните”.
Характерът на титана съчетава древни духовни черти като смелост и дързост, твърдост и непрeклонност.
Прометей има дарбата да предсказва бъдещето, а Зевс притежава властта над божествата в Олимп. Благодетелят отлично знае нещастието, което би го сполетяло, ако пристъпи законите на властелина. Въпреки това, Прометей прави съзнателна саможертва, за да спаси цялото човечество:
„Да чуйте: исках, исках и така сгреших!”
Той предпочита бурния живот, изпълнен с трудности и неприятности пред робството на неправдата. Без колебание избира мъченичеството, прикован на скалата в пек и зной, в студ и мраз. Уверен в себе си извършва велик подвиг, опълчва се срещу безбожното властване. Ненавижда всички, които служат на несправедливостта, угодници и лицемери. Олимп е царство на насилници, неблагодарници и тирани. Пръв сред тях е „новожезлия” цар Зевс. Прометей горчиво съжалява за приятелския жест, направен от него, когато помага на брат си да се възкачи на престола. Зевс му отвръща с жестока обида, постоянни болезнени страдания.
В диалога между спасителя на хората и Хермес проличава ясното отношение на Прометей към общото стадо Зевсови поддръжници:
„Накратко: мразя всички богове,
които за доброто-зло ми върнаха”.
Тези думи са породени от прищявката на боговете да наказват с вечни мъки и позор невинния, от произвола на властта, неспособна да оцени благородната постъпка на един хуманист. Още от пролога на трагедията се вижда безжалостното отношение на крепителите на царственото пируване, на своеволието и жестокостта. В тази част на произведението се появява жалката горделивост на Власт. Вместо утеха за нещастника, той грубо и злобно заповядва на бога на ковашкото изкуство Хефест да приковава здраво и безмилостно. Честта и авторитетът на „огненосецът” висят на ръба на пропастта, пред очи, които тайно ще се радват, ще тържествуват и злорадстват в бедата му.
Макар и неприсъстващ лично в развитието на действието Зевс е невидим , ала всепроникващ. Образът му е изграден въз основа на чуждото мнение. Хорът се явява като изразител на обществените порядки. Той си позволява да нарече властелина „жесток със сърце неумолимо”, властването му „безбожно” и с дух „непреклонен”. Тази дързост е несравнима, смешна, след като вече Прометей е прикован за вечни времена над страшната бездна.
Силната воля и свободолюбивият дух на главния герой в никакъв случай не се равняват по висота и действеност с неизразения на яве протест на послушниците Хор и Хефест. Промислителят може да промени нерадостната си съдба, ако желае ще избегне безкрайното бдение на скалата, но неговата нравствена същност не позволява това. Зевс не е всесилен. Не е в неговите възможности да пренебрегне отреденото. Според Прометей „съдбата има непреодолима мощ”, тъкмо със способността да знае предстоящото, превъзхожда противника. Само увереността на благодетеля излъчва първичната гордост на съзнанието.
Това умело е показано от Есхил в първи епизод, конфликта между Прометей и Океан. Честолюбието на твореца на благото на хората не е склонно да мълчи и бездейства, да се сдържа и „кротува”, както го съветва „благонамереният” Океан. Прометей не е личност, която се наглася според управлението, подчиняваща се на по-силния. Думите на Океан са чужди за съзнанието на Прометей.
„А ти кротувай тук и дръж езика си.
Какво нима не знаеш ти премъдрият,
че скъпо струва всяка празна приказка?”
– показват, че Океан се подчинява на всяка заповед, издадена от висшестоящия.
Прометей притежава чувството за собствено достойнство, което идва от съзнанието за правотата на делото му. На желанието на Океан да моли милост от властелина, Прометей категорично отказва. Гордостта му не позволява унижения:
„Безсмислен труд и празно добродушие”.
Подчертаната неотстъпчивост се извисява над олимпийската несправедливост. С иронията в речта си подкопава божествените принципи. Превърнат в роб физически, Прометей не е роб по дух. Свободолюбието му не позволява да падне на колене, като нищожество, да моли неблагодарника, който е длъжник за трона си. Героят не е страхливец, чужд е на компромисите, притежава непримерим характер. Доблестта на Прометей се сблъсква с малодушието, неспособността на егоистичната личност да разбере трагичната красота в подвига на безумно смелия. У Океан скрито съществува облекчението, че другиму се е паднал тежкият жребий. Затова Прометей му отвръща с присмехулен тон и отхвърля помощта му.
Промислителят има свое тайно оръжие за моралната борба. С лют сарказъм той отблъсква обкръжението на Зевс, отдалеко прогаря плътта му. Зевс е най-уязвим в разказа за горката крава Йо. Девойката понася незаслужени и жестоки беди, породени от ревността на Хера. Зевс не защитава мнимата си любима и тя е принудена да броди безспир по земната твърд, без да намери утеха и да загуби човешкия си облик. Прометей съчувства на превърнатата в крава жена, измъчвана от преследващия я стършел. Трогнат от чуждото нещастие, той предизвиква гнева на Зевс, като предрича, че властването му не ще е вечно. Включването на Йо в действието не е само да подсили въздействената сила на трагедията, а защото тя е прародителка на героя Херакъл, който ще освободи Прометей.
Издавайки бъдещето, човеколюбецът кара врага да прояви любопитство. Зевсовият пратеник Хермес с поведението си спомага за разкритието на характера на величавата натура на Прометей. Духовната извисеност на главния герой отблъсква жалката горделивост на слугата на силните Хермес:
„За твоята робия – запомни добре –
не бих отстъпил моите страдания”.
Още веднъж се потвърждава ненавистта към лакеите. Изказал гласно любовта си към хората, той се противопоставя на волята на Зевс, да продължи предсказанието си и да уточни времето и брака, от който царствуващия ще падне от престола. Прометей прави това съзнателно, не за да блесне и да се открои, а за да утвърди нова истина в сътворения свят. Прометей се превръща в символ на порива за свободата, символ на борбата. Дори врагът му не отрича:
„Да ти си смел! И в крайно зло пред нищо не отстъпваш ти!”
Словата на Хермес са признание за духовната и физическа сила на Прометей. Но Хермес поддържа твърдението, че прикованият е престъпник на законите, „грабителя на огъня”, „болен от безумие”, дръзнал да се опълчи срещу всесилния. Слугата заплашва с най-страховити бедствия, но смелостта на „промислителя” не потрепва. Прометей е готов да понесе всичко. Той издига в култ вярата в доброто. За него честният дух е непобедим. Загивайки физически, той се извисява духовно. Героят пропада в Тартара, знаейки, че вся някога ще бъде освободен.
Прометей е носител на порива към прогрес, творец на блага: създава домовете, корабите, лекарствата, цифрите и буквите, занаятите, прави много други добрини, довели хората до културен възход. Спасява човешкия род, жертвайки себе си. Огненосецът е оптимист и с гордост заявява:
„Смърт не ми е съдена”.
Оптимизмът и до ден днешен е източник за победата на човечеството, преодолявайки безсилието чрез борба и мирен труд.

MediaWiki User talk: Sladuna

През март 2011 г. в гр. Пловдив се основа клуб "Прометей", чиито основатели са Мария Чулова, Людмил Попов, Дора Андонова, Петър Упинов, Елена Тодорова и Блага Стоенчева.
В партньорство с Пловдивска телевизия "Тракия" с управител Евгений Тодоров и вестник "Достойнство" с главен редактор Людмил Попов ще развиваме следните дейности:
уебсайт "Прометей"
e-mail: chulova@mail.bg
editor: Mariya Chulova
administrator: Peter Upinov
Bank Account: UniCredit Bulbank
BIC UNCRBGSF
IBAN: BG79UNCR75271055749828
Адрес за абонамент за списание "Прометей" и за изпращане на авторски материали в гр. Пловдив, ул. "Ил. Макариополски" № 26.
Всички автори ще попълват декларация, че действително представят лично творчество и идеи, че нямат плагиатско съдържание всички от предоставените материали и че сами ще проявят интерес да си получат печатното издание.
За контакти: Мария Чулова