Лаута, 2015 г.

Треньорите говориха пред журналисти на 26 юли 2015 г. Стадион "Локомотив", гр. Пловдив. Христо Колев и Пламен Липенски пред журналисти в гр. Пловдив на 26 юли 2015 г.

Мартин Камбуров отбеляза от дузпа във вратата на ПФК "Берое - Стара Загора"

Коментар за мача на сайта:

Огледален образ

Огледален образ

Когато погледа ти срещнах, изгря в очите ми искра. Навярно цялата усещах приятна лунна топлина. Не мога да разкрия с думи, което виждат очите ми. Дори да имам смелостта ръка да протегна безсилна и да те докосна в тишина, не ще те опозная невидими. Скоростта на времето неумолимо ни увлича. Съдбата затяга обръча. Напомня тя за бремето. Не лесно се пресича бездна през хлад навяваща река, води на минало понесла тя към водопад с ритми на любовта. Дали сърцето ще дочака с образа ми огледален ще срещне ли достойно сблъсъка? Или конфликтът ще е театрален? Може би не ще открия пламък. Не ще ме трогне аромата на роза. Навярно, останала сама душата, ще крее пленница на мрачен замък. Тези поети са вече издадени, пътят им в младост мами ни. Каква лъжа? Каква самоизмама? Нима това е тя? Моята съдба! Нима на влюбена приличам? Умея ли истински да обичам? Себе си в другите желая и търся своя двойник, тъй както образът от огледало, поглъщало ни , а и отразявало, отново вещае раздяла, зная и слънцето клони към заник. Ще има ден...У някого ще се позная. Ако ли не. „Вземи маска.Сложи я...” 7 клас, 1989г., Хисаря Мария Чулова

Превод на стихотворение от Мария Чулова

Наша весна Когда меня твой взор ласкает, когда я вижу, что желанна, в душе деревья расцветают и просыпаюсь утром рано. К труду и ласке я готова, лишь скажешь пару слов приветных. Мой ум, поэзией взволнованный, стремится к вишням белоцветным. И мои мысли побелели: в стихах, романсах и сонетах. Весну не каждую воспели – наша весна осталась где-то. Мария Чулова 29 марта 2015 г., г. Пловдив Перевод: Владимир Манчев СУ "Св. Климент Охридски", Болгария

Снимки от концерта на Бунарджика от 17 юли 2015 г.

Фотограф Никола Николов

Първи музикални награди "Лирата на Орфей", Пловдив 2015

Пловдив се възрадва на празника на света Марина. Стотици се стекоха в храма в двора на Пловдивската митрополия на 17 юли 2015 г. Вечерта започна друг духовен празник на летния театър на Бунарджика от 20,30 часа. „Както в храм”. Така бе озаглавил една своя песен текстописецът Живко Колев. Изящните статуетки в изработка на скулптора Петко Караколев за първи път бяха връчени за нови български популярни песни. Гала концерта под звездите и ефектните светлини със звезден отблясък водеха световно известните Орлин Горанов и Аделина Радева. „Лирата на Орфей” звънтя под дирижирането на Ангел Ангелашки и безукорното брилянтно изпълнение на неговия симфоничен оркестър с трима бек вокали в стилно облекло. Конкурсни песни имаше за всеки месец на 2015 г. и една четвърт от тях бяха призирани. Журито дойде подпотвено с предварително подготвен плакет и грамоти, петима от най-компетентните в областта на поп музиката. Специална награда на Съюза на българските композитори връчи Янко Миладинов за Димитър Караминков и неговата песен „Не ме докосвай с пръсти” в изпълнение на прочутия Панайот Панайотов. Бронзов Орфей получи младата София Георгиева с музика от любимия Момчил Колев и аранжимент от Юли Дамянов. Явно Иван Тенев от тандема „Агент Тенев – Кристина Димитрова” беше представен от водещите като текстописец, а той връчи третата награда за текста на Александър Петров „Сбогуваме се бавно”. Единствената жена от журито бе вокалният педагог Мария Ганева, която връчи сребърен Орфей на Ана Топалова за „Миг” по текст на певицата и музика и аранжимент на приятеля й Минко Ламбов. Певицата благодари на Господ и повярва, че стават чудеса, ако се работи за тях. Златната статуетка на Петко отиде при рок-певицата Петя. Янко Миладинов съобщи на певицата на „Сънища от синьо”, че печели първа награда от „Лирата на Орфей”. Буюклиева се въодушеви и взе невъобразимо високи тонове под открито небе и силно озвучаване. След повторното изпълнение на текста на Йоана Мирчева по музика и аранжимент на Васил Делиев още малко да забрави да отнесе отличието си. Пловдив се гордее с оркестрите си, а тази вечер маестро Ангилашки съчета класически мотиви с най-нови музикални вълни, всичко беше премерено и тържествено въвеждаше изпълнителите. Запомнящи се слова гала концерта са „Щастлив с куп от звезди”, „Няма да съм все тъй хубава, ти няма да си вечно млад”, „Горчив без мечти е тоя живот”, „Всяка обич носи огнен прах”, „Изморени сме от суети и празни борби”, „Как да отстоим, като все мълчим?”. Пожелавам успех на всички участници: 1. Две вселени 2. Сбогуваме се бавно 3. Не ме докосвай с пръсти 4. Сънища от синьо 5. Разходка до мечтите 6. Ще те срещна пак 7. Както в храм 8. Звезден прах и луна 9. Ти 10. Да бъдем или да не бъдем 11. Изгубени мечти 12. Миг Споделени впечатления от Мария Чулова и фотограф Никола Николов