Огледален образ

Огледален образ

Когато погледа ти срещнах, изгря в очите ми искра. Навярно цялата усещах приятна лунна топлина. Не мога да разкрия с думи, което виждат очите ми. Дори да имам смелостта ръка да протегна безсилна и да те докосна в тишина, не ще те опозная невидими. Скоростта на времето неумолимо ни увлича. Съдбата затяга обръча. Напомня тя за бремето. Не лесно се пресича бездна през хлад навяваща река, води на минало понесла тя към водопад с ритми на любовта. Дали сърцето ще дочака с образа ми огледален ще срещне ли достойно сблъсъка? Или конфликтът ще е театрален? Може би не ще открия пламък. Не ще ме трогне аромата на роза. Навярно, останала сама душата, ще крее пленница на мрачен замък. Тези поети са вече издадени, пътят им в младост мами ни. Каква лъжа? Каква самоизмама? Нима това е тя? Моята съдба! Нима на влюбена приличам? Умея ли истински да обичам? Себе си в другите желая и търся своя двойник, тъй както образът от огледало, поглъщало ни , а и отразявало, отново вещае раздяла, зная и слънцето клони към заник. Ще има ден...У някого ще се позная. Ако ли не. „Вземи маска.Сложи я...” 7 клас, 1989г., Хисаря Мария Чулова

Любовен дълг

Любовен дълг

Дължимата любов в аванс получи,
а неочаквано ще вземеш двоен дан,
затуй, че в утрото сам заключи
обратния си път за вечерта.
И идва час, морни страннико,
от дългия си път да се отклониш,
но няма как резето да сломиш,
щом наречен си накратко –
данъчнозадължен – на мен.

Воюва в мене обич към фиданка,
избуяла в страстта на самка,
и паднала осчетоводена,
но никога не е покорена.
В бурята житейска знам,
любовният баланс е в плам,
а после все не се уравновесява,
докато единият се възвисява.

Бреговете речни докосва зной,
а венецът го отнесе порой.

Стихотворението е писано в Хисаря през юни по време на дните на курорта и по повод рецитала "Всичко е любов".
Мария Чулова е завършила основното си образование в СОУ "Христо Смирненски" в Хисаря.

Дъщерята на Ахил

Дъщерята на Ахил

Обикнах живота, тъй както книгите!
Но колкото по-пъстрокрили са дните,
редящи преживяното в делнични дневници,
по-едноцветни томчета прелистваш ти.
Четеш ли романи на невидяно и недокоснато
от порива и разума, по-малко вписваш ти.

Наемник като Ахила Пелеев,
но не тъй славно укрилен,
труженикът търси порив
за усмивка към съдбата.

Дано и тя при него да поспре,
понеже ден за ден му къса хляба
и нишката преде, плете,
а после си пестим трохата.
Несъвършените обират славата.
Защото няма място на върха.

Поезия, мечти, любов – а после глад,
безпътство и деца на любовта.
Ахиле, златокъдри мирмидонецо,
тракийка ти дари наследница.