Огледален образ

Огледален образ

Когато погледа ти срещнах, изгря в очите ми искра. Навярно цялата усещах приятна лунна топлина. Не мога да разкрия с думи, което виждат очите ми. Дори да имам смелостта ръка да протегна безсилна и да те докосна в тишина, не ще те опозная невидими. Скоростта на времето неумолимо ни увлича. Съдбата затяга обръча. Напомня тя за бремето. Не лесно се пресича бездна през хлад навяваща река, води на минало понесла тя към водопад с ритми на любовта. Дали сърцето ще дочака с образа ми огледален ще срещне ли достойно сблъсъка? Или конфликтът ще е театрален? Може би не ще открия пламък. Не ще ме трогне аромата на роза. Навярно, останала сама душата, ще крее пленница на мрачен замък. Тези поети са вече издадени, пътят им в младост мами ни. Каква лъжа? Каква самоизмама? Нима това е тя? Моята съдба! Нима на влюбена приличам? Умея ли истински да обичам? Себе си в другите желая и търся своя двойник, тъй както образът от огледало, поглъщало ни , а и отразявало, отново вещае раздяла, зная и слънцето клони към заник. Ще има ден...У някого ще се позная. Ако ли не. „Вземи маска.Сложи я...” 7 клас, 1989г., Хисаря Мария Чулова