Книгите на М. Чулова са в "Сиела" и можете също да си ги закупите чрез М. Арнаудова в гр. Пловдив

Снимки от филма "Троя" Автор Мария Чулова Четете за "Илиада" в книгата на Мария Чулова "Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/", 2013 г., 186 стр., 12 лв., гр. Пловдив!

Нови публикации от Мария Чулова

Мария Чулова има професионален опит като хонорувана преподавателка по български език в ДЕСО на МУ-гр. Пловдив и преподавателка по английски език в УХТ-гр. Пловдив. Преподавала е също български език и литература, английски език и икономика в държавни училища. Придобила е магистърски степени по българска филология, английска филология и международни икономически отношения в ПУ „П.Хилендарски”. По майчина линия е от рода на поборника от Възраждането Марин Савов от с.Баня, Карловско. През ученическите си години е получавала насърчение за личното си творчество от участия в радио конкурс „Искри“ на програма „Христо Ботев“, грамоти от конкурсите за поезия „Извора“ и „Отечество любезно“, а по-късно от “Какво ще ни дадеш, Историйо?”, „Обичаи и традиции – мост между българския и гръцкия народи” и участие в сборник от конкурса по есеистика „Цветан Стоянов”. Авторка е на стихосбирката „Минутата, отлитнала от тебе”/2010г./ и сборниците с критика и есета „Без идоли”/2012г./ и "Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/"/2013 г./. За една от статиите в „Без идоли” е получавала стипендията на фондацията „Отворено общество” за високи постижения в науката и изкуството. Една от статиите в "Символно-аналитични наблюдения" донесе на Чулова наградата на ТВ състезанието "Минута е много" и НПО "Единение Д.Е.Н." за 2011 г. за разчетени стеганографски послания в Магическия квадрат. През 2006 г. посещава Италия по програмата „Леонардо да Винчи”, а година по-късно е канена на специализация в колежите „Оксфорд“ и „Брайтън и Хов“ в Англия. Участвала е в телевизионното състезание „Минута е много“ с теми: „Френски класицизъм”, „Димитър Димов”, „Антична драма” и „Празнични трапези”. Публикува в сп. „Дарба“, сп. “Кула”, в-к „Славей“, в-к “Пловдивски Университет“, в-к „Ретро”, в. "Уикенд", в сборника „Пророкът Цветан Стоянов”, алманах „Света гора”, алманах от Нощта на учените в гр. Пловдив през 2010 г. и др. За поръчка на книгите от М. Чулова: гр. Пловдив 4000, ул. „Ил. Макариополски” № 26, тел.0894/374798. Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/ Литературна критика и есета Мария Чулова С ъ д ъ р ж а н и е Предговор от Константин Байрактаров Преди да споделим наблюдения - рецензия от Стефан Кръстев І. Есета Хуманните ценности на Гръцката античност през вековете Читалищата – извор на мъдрост и духовна светлина Преодоляване на агресивното поведение на учениците ІІ. Теми по литература в помощ на учениците Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор /по поемата на Омир – „Илиада”/ Човеколюбие и протест срещу тиранията в „Прикованият Прометей” /литературно-научно съчинение/ Проблемите за силната личност на твореца, страданието и творчеството във философските поеми на Пенчо П. Славейков Обществени и нравствени проблеми във фейлетоните на Алеко Константинов „Разни хора – разни идеали“ Характеристика на Благолажа от разказа „Косачи” на Елин Пелин/характеристика на литературен герой/ Духовната биография на лирическата героиня в стихотворението „Потомка” на Елисавета Багряна /ЛИС / Отрицанието на войната в творчеството на Йордан Йовков /Литературна интерпретация/ Измамничеството в комедията „Ревизор“ от Гогол „Дневникът на един луд” - театрален преглед ІІІ. Научни изследвания Старобългарска литература Символно-аналитични наблюдения за Магическия квадрат от Лондонското четвероевангелие, поръчано от българския цар Иван Александър (1331-1371) и създадено от Търновския монах Симеон Възрожденска литература Творчеството на Кристоф фон Шмид и рецепцията му през Българското възраждане Бъргарска литература след Освобождението Анализ на цветовите акценти в символистическата поезия на Яворов Българска литература след Втората световна война Трите измерения на иронията и космическата виртуалност на истината в прозата на Йордан Радичков Сред обесените и живите /от „Мъртво вълнение”, „Хайка за вълци”, „Присъда смъртна” от Ивайло Петров и „Корените” от Васил Попов/ Отворената романова трилогия на Васил Попов ни пита „Защо?” Дневникът – жанрова еклектика при Й. Радичков, Ив. Петров и В. Попов Заключение За Мария Чулова Уважаеми читатели! Имам удоволствието да Ви представя книгата "Символно-аналитични наблюдения" на Мария Чулова. Книгата съдържа три части "Есета", "Теми по литература в помощ на учениците" и "Научни изследвания". Разглежданите теми биха били от полза за ученици, учители, както и за всички, интересуващи се от литература. Проблематиката в сборника обхваща едно широко литературно пространство, в което авторът Ви въвежда, използвайки едновременно достъпен и прецизен език. Това е едно пътешествие основно из българската литература и литературна история, като се започне от старобългарската литература, мине се през възрожденската и следосвобожденска, след което - литературата след Втората световна война и се стигне до съвременната. Наред с разглеждане и изследване на българското литературно наследство, читателят може да се запознае и с някои прегледи на древногръцката класика и митология. Тук в разсъжденията на автора намират мястото си вечноактуалните персонажи като Орфей, Прометей и героите на Омир с техните послания. Не е нужно да се прави пълен тематичен обзор на книгата и да се затъва в прекомерно глаголствуване. Достатъчно е, драги читатели, да погледнете съдържанието на "Символно-аналитични наблюдения" и да се отправите на пътешествие с Мария Чулова в света на литературата, литературната история и историческата поетика. Убеден съм, че есетата, критическите анализи и изследвания, ще донесат на любознателния читател радост и духовно удовлетворение. Константин Байрактаров Преди да споделим наблюдения "Символно-аналитични наблюдения” не е учебно помагало по литература или история на културата, макар материалите да притежават стойността на научното познание и биха могли да бъдат от огромна помощ за учещите през целия им живот. Базират се на сериозни дълго годишни изследвания,всеки от материалите е с избран научен подход - система без празнини, но и без излишна тежест. Езикът е ясен, разбираем, тезата открита. Това, което знае авторката, читателят научава без усилия. Но това е една малка част от ценността на книгата. Мария Чулова споделя богатата си култура, а не преподава знания. Оттук нататък започват размислите, по-дълбокото изследване от най-общото и познатото, до което можем да достигнем, използвайки и други материали. Още от самото заглавие, авторката открито заявява, че става дума за наблюдения, т.е. за нещо преди всичко субективно, но, именно чрез тази форма, тя превръща своя читател в свой събеседник, в свой приятел по интелект, провокира го към размишления. Чрез фактите и описанията на своите наблюдения, тя изказва размислите си, живи и емоционални, въпреки строгостта на темите. Неизбежно този, който я чете и който се чувства по-скоро в компанията й, отколкото разгърнал нейна книга, започва да си припомня наученото преди това, запълва пропуските си, но най-важното: започва да размишлява с нея. На места все едно чете свои мисли и неща, които би си помислил, ако животът не беше насочил размислите му другаде. На места не е съгласен, но започва да размишлява защо не е съгласен и четенето преминава в една въображаема дискусия, след която усещането е, че е по-богат. Тук има опит в мисленето, в отношението към мисленето и към ценностите на самото мислене. Тук има едно искрено съпоставяне на себе си, на своята сетивност и личност с вековното и оцелялото през вековете непреходно. „Символно-аналитични наблюдения” не е и сборник философски и естетически студии. Всеки материал поотделно може да се определи жанрово като такава, но в самото си съчетание, излизат от рамките на научния маниер. Основна причина: книгата е твърде малка за енциклопедичните интереси в нея, а и интелекта на авторката им. Студиите прескачат от епоха в епоха. От предмет на една хуманитарна наука в друга. Литературно критически, културно исторически, ценностни, естетически, до съвременни социално-психологически по най-натежалите, най-наболелите теми, каквато е агресията на учениците. Всеки от материалите има конкретните си цели, без този интелектуален колорит да разкъсва по какъвто и да е било начин основната структура на книгата, да създава чувство за кич и да превръща размислите в еклектична каша. Най-точно “Символно-аналитични наблюдения” може да се опредили с нелитературния термин: ковчеже с ценности. Защото е точно това. Ценностите на един живот, събирани и обгрижвани с голяма любов, наследени от вековете духовни ценности С истинска екзистенциална стойност и за авторката и за немалкото души като нея, все още живеещи в България, все още търсещи и откриващи себе си и извън бита, непримирими с ограниченията му. Личности, оценяващи обезцененото, истинско богатство, завещано ни от вековете. Авторката ви кани на гости при своето богатство, за да го сподели с вас, за да изживеете заедно радостта от него, да го умножите заедно. Няма място, нито е уместно тук да отделя достойното внимание за перипетиите в живота и. За това е необходим цял роман. Сама жертва на интриги в системата на образованието, преминала през тежки изпитания заради агресията. Жена, срещу чиято необикновена воля е оказван целият натиск на съвременния социален бит. Човек, преминал пред десетки тежки препятствия, които биха възпрели един завинаги, друг сломили, трети направо убили и стотици хиляди отчаяли. Тя не е галеник на съдбата, а срещу светлите и или просто човешки стремежи винаги е имало съпротива. А това, което е в книгата й, то пак е животът й, духовната му страна, нейната духовна биография. Докато разлистваш книгата, чувството е, че си в машина на времето, която те носи през вековете. Мария Чулова е като гид, който те развежда в Музей на непреходните ценности. От младостта към съзряването на цивилизацията, така също се срещате с литературна критика от нейната ранна младост към настоящето. В един живот сякаш се събират хиляди години. Това е своеобразна изповед и на един млад наш съвременник и на един дух връстник на всички времена, с който не можеш да не откриеш близост. Поканила те е в света на идеите, където онова, което я е убивало, тук е само онова, което я е направило по-силна. Приключението на четенето си заслужава, след него няма как да не се почувствате по-богати. Стефан Кръстев

"Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/", литературна критика и есета от Мария Чулова

Третата публикувана книга на Мария Чулова излезе на 23 ноември 2013 г. Литературна критика и есета "Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и есета/", 186 стр., на корицата е изобразено знамето на България, в което е вписано "Свобода или смърт", "Трети март", "България" и инициалите на авторката на магическия правоъгълник, а именно М.С.Ч. Мария Чулова лично разработи корицата на книгата през септември 2013 г. Книгата има два предговора. Единият е от редактора Стефан Кръстев, а другият е от коректора Константин Байрактаров. На премиерата на книгата във Военния клуб в гр. Пловдив издателят Людмил Попов посвети стихотворение за М. Чулова, което прочете пред гостите. По-късно на 19 декември в клуб "Прометей" д-р Боню Бонев също посвети стихотворение на авторката. Самостоятелни книги на Мария Чулова: 1. „Минутата, отлитнала от тебе”, стихосбирка, Граф принт, Пловдив, 2010г. 2. „Без идоли”, критика и есета, ПУИ „П. Хилендарски”, 2012 г., тираж 300. 3.„Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/”, литературна критика и есета, „Зеница”, Пловдив, 2013 г., тираж 300. Символно-аналитични наблюдения Литературна критика и есета Мария Чулова гр. Пловдив, 2012 г. С ъ д ъ р ж а н и е Предговор от Константин Байрактаров Преди да споделим наблюдения - рецензия от Стефан Кръстев І. Есета Хуманните ценности на Гръцката античност през вековете Читалищата – извор на мъдрост и духовна светлина Преодоляване на агресивното поведение на учениците ІІ. Теми по литература в помощ на учениците Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор /по поемата на Омир – „Илиада”/ Човеколюбие и протест срещу тиранията в „Прикованият Прометей” /литературно-научно съчинение/ Проблемите за силната личност на твореца, страданието и творчеството във философските поеми на Пенчо П. Славейков Обществени и нравствени проблеми във фейлетоните на Алеко Константинов „Разни хора – разни идеали“ Характеристика на Благолажа от разказа „Косачи” на Елин Пелин/характеристика на литературен герой/ Духовната биография на лирическата героиня в стихотворението „Потомка” на Елисавета Багряна /ЛИС / Отрицанието на войната в творчеството на Йордан Йовков /Литературна интерпретация/ Измамничеството в комедията „Ревизор“ от Гогол „Дневникът на един луд” - театрален преглед ІІІ. Научни изследвания Старобългарска литература Символно-аналитични наблюдения за Магическия квадрат от Лондонското четвероевангелие, поръчано от българския цар Иван Александър (1331-1371) и създадено от Търновския монах Симеон Възрожденска литература Творчеството на Кристоф фон Шмид и рецепцията му през Българското възраждане Бъргарска литература след Освобождението Анализ на цветовите акценти в символистическата поезия на Яворов Българска литература след Втората световна война Трите измерения на иронията и космическата виртуалност на истината в прозата на Йордан Радичков Сред обесените и живите /от „Мъртво вълнение”, „Хайка за вълци”, „Присъда смъртна” от Ивайло Петров и „Корените” от Васил Попов/ Отворената романова трилогия на Васил Попов ни пита „Защо?” Дневникът – жанрова еклектика при Й. Радичков, Ив. Петров и В. Попов Заключение За Мария Чулова Уважаеми читатели! Имам удоволствието да Ви представя книгата "Символно-аналитични наблюдения" на Мария Чулова. Книгата съдържа три части "Есета", "Теми по литература в помощ на учениците" и "Научни изследвания". Разглежданите теми биха били от полза за ученици, учители, както и за всички, интересуващи се от литература. Проблематиката в сборника обхваща едно широко литературно пространство, в което авторът Ви въвежда, използвайки едновременно достъпен и прецизен език. Това е едно пътешествие основно из българската литература и литературна история, като се започне от старобългарската литература, мине се през възрожденската и следосвобожденска, след което - литературата след Втората световна война и се стигне до съвременната. Наред с разглеждане и изследване на българското литературно наследство, читателят може да се запознае и с някои прегледи на древногръцката класика и митология. Тук в разсъжденията на автора намират мястото си вечноактуалните персонажи като Орфей, Прометей и героите на Омир с техните послания. Не е нужно да се прави пълен тематичен обзор на книгата и да се затъва в прекомерно глаголствуване. Достатъчно е, драги читатели, да погледнете съдържанието на "Символно-аналитични наблюдения" и да се отправите на пътешествие с Мария Чулова в света на литературата, литературната история и историческата поетика. Убеден съм, че есетата, критическите анализи и изследвания, ще донесат на любознателния читател радост и духовно удовлетворение. Константин Байрактаров Преди да споделим наблюдения "Символно-аналитични наблюдения” не е учебно помагало по литература или история на културата, макар материалите да притежават стойността на научното познание и биха могли да бъдат от огромна помощ за учещите през целия им живот. Базират се на сериозни дълго годишни изследвания,всеки от материалите е с избран научен подход - система без празнини, но и без излишна тежест. Езикът е ясен, разбираем, тезата открита. Това, което знае авторката, читателят научава без усилия. Но това е една малка част от ценността на книгата. Мария Чулова споделя богатата си култура, а не преподава знания. Оттук нататък започват размислите, по-дълбокото изследване от най-общото и познатото, до което можем да достигнем, използвайки и други материали. Още от самото заглавие, авторката открито заявява, че става дума за наблюдения, т.е. за нещо преди всичко субективно, но, именно чрез тази форма, тя превръща своя читател в свой събеседник, в свой приятел по интелект, провокира го към размишления. Чрез фактите и описанията на своите наблюдения, тя изказва размислите си, живи и емоционални, въпреки строгостта на темите. Неизбежно този, който я чете и който се чувства по-скоро в компанията й, отколкото разгърнал нейна книга, започва да си припомня наученото преди това, запълва пропуските си, но най-важното: започва да размишлява с нея. На места все едно чете свои мисли и неща, които би си помислил, ако животът не беше насочил размислите му другаде. На места не е съгласен, но започва да размишлява защо не е съгласен и четенето преминава в една въображаема дискусия, след която усещането е, че е по-богат. Тук има опит в мисленето, в отношението към мисленето и към ценностите на самото мислене. Тук има едно искрено съпоставяне на себе си, на своята сетивност и личност с вековното и оцелялото през вековете непреходно. „Символно-аналитични наблюдения” не е и сборник философски и естетически студии. Всеки материал поотделно може да се определи жанрово като такава, но в самото си съчетание, излизат от рамките на научния маниер. Основна причина: книгата е твърде малка за енциклопедичните интереси в нея, а и интелекта на авторката им. Студиите прескачат от епоха в епоха. От предмет на една хуманитарна наука в друга. Литературно критически, културно исторически, ценностни, естетически, до съвременни социално-психологически по най-натежалите, най-наболелите теми, каквато е агресията на учениците. Всеки от материалите има конкретните си цели, без този интелектуален колорит да разкъсва по какъвто и да е било начин основната структура на книгата, да създава чувство за кич и да превръща размислите в еклектична каша. Най-точно “Символно-аналитични наблюдения” може да се опредили с нелитературния термин: ковчеже с ценности. Защото е точно това. Ценностите на един живот, събирани и обгрижвани с голяма любов, наследени от вековете духовни ценности С истинска екзистенциална стойност и за авторката и за немалкото души като нея, все още живеещи в България, все още търсещи и откриващи себе си и извън бита, непримирими с ограниченията му. Личности, оценяващи обезцененото, истинско богатство, завещано ни от вековете. Авторката ви кани на гости при своето богатство, за да го сподели с вас, за да изживеете заедно радостта от него, да го умножите заедно. Няма място, нито е уместно тук да отделя достойното внимание за перипетиите в живота и. За това е необходим цял роман. Сама жертва на интриги в системата на образованието, преминала през тежки изпитания заради агресията. Жена, срещу чиято необикновена воля е оказван целият натиск на съвременния социален бит. Човек, преминал пред десетки тежки препятствия, които биха възпрели един завинаги, друг сломили, трети направо убили и стотици хиляди отчаяли. Тя не е галеник на съдбата, а срещу светлите и или просто човешки стремежи винаги е имало съпротива. А това, което е в книгата й, то пак е животът й, духовната му страна, нейната духовна биография. Докато разлистваш книгата, чувството е, че си в машина на времето, която те носи през вековете. Мария Чулова е като гид, който те развежда в Музей на непреходните ценности. От младостта към съзряването на цивилизацията, така също се срещате с литературна критика от нейната ранна младост към настоящето. В един живот сякаш се събират хиляди години. Това е своеобразна изповед и на един млад наш съвременник и на един дух връстник на всички времена, с който не можеш да не откриеш близост. Поканила те е в света на идеите, където онова, което я е убивало, тук е само онова, което я е направило по-силна. Приключението на четенето си заслужава, след него няма как да не се почувствате по-богати. Стефан Кръстев

Мартин Камбуров пропусна да вкара своя 14 гол за сезон 2013/2014 г. на А група от Шампионата на България

Студен сезон за спортуване на открито, по-подходящо е да се тъкат халища в черно-бяло и китеници в жълто-черно. Все пак емоциите продължават и след мача. Тогава видях как Жандармерията слезе и се саморазправи с двама юноши, които явно са били забелязани като по-експанзивни в публиката. При разговор с едното момче, което побегна от добре екипираните жандарми, разбрах, че са дошли от София да гледат мача и вероятно през второто полувреме са си разменили псувни с полицията. Специално пловдивските полицаи си бяха културни, проверяваха при влизане в стадиона преди мача, но ми се иска да проверяват и след почивката. Тогава стават светлинни и звукови шоу изпълнения, които не са режисирани. Началото на двубоя беше с шармантно присъствие на феновете от трибуна "Спортклуб", които бяха професионално режисирани - изписаха с балони в два цвята името на клуба Локомотив, а отстрани с три цвята флагове се оформиха колоните с националния трикольор. Агитката на Ботев Пд си беше сплотена, може би 1500 билети бяха продадени за 15 минути, като един фен няма право да купува повече от 4 билета, ботевистите наричаха локомотивци цигани, а локомотивци наричаха ботевисти турци. Мариян Огнянов, който някога беше открит за медиите от Елена Йончева /бившата приятелка на С. Станишев/, беше запомнен с головете си във вратата на ПФК "Челси" през септември 2006 г. Оказа се доста докачлив на обиди. Състезателите се конфронтираха и си размениха удари, а Николай Йорданов, съдията на дербито, се опита да ги омиротвори, но крехката му физика и законовите му правомощия не стигаха за въдворяване на ред. Полицията се приближи, но и лекарските екипи бяха от полза. Аз си мислех, че, като не знам името на съдията /Николай Йорданов/, ще го наричам "Като че ли", защото си представях колебанията му в някои ситуации. Според мен това мнение се породи, поради съпоставката с Георги Йорданов, който на 7 декември извади 13 жълти и 2 червени картона в гр. Разград. "Като че ли" сякаш игра на индиански поглед с Мартин Камбуров и аз си представих диалог: "Сигурен ли си, че отсъди правилно"/М.К./, - "Каточели, Като че ли съм сигурен", "Помисли си пак", "Като че ли не съм сигурен". Аз си определям съдията като работещ с нормативи, помислих си, че повече от 4 жълти картона не дава, после казва с думи на играчите, като че ли извърши нарушение, записвам си, при следващото си аут. В един от спортните сайтове прочетох съвсем друга статистика. Удивително е, че Мартин Камбуров воюваше за топката сред петима яки защитници, полузащитници, впускаше се да удари топката с глава с много представителни подскоци, това не е изненада за мен, но няколко пъти играчи от Локомотив не му подаваха топката, а шутираха в аут. Оправданието с "картофената нива" дойде от спортния директор Александър Александров /Кривия/, когото често виждаме в центъра на Пловдив, ама селскостопанската тематика си се подсказва и от феновете - всеки път чуваме за животни, животновъди, хайде сега и за земеделците да има по нещо. Ще има хора и от мен да искат оправдание - аз какво правя в този студ на стадиона. Вълчи студ, ветровито, хората предпочитаха да имат завет от всички страни. Накрая един футболист съблече тениската си. Сгорещил се. Разгорещил се, ще ме поправи някой колега. Откъде да знаем каква е възбудата, от какъв характер. Попитах някои запалянковци дали знаят колко зрители събира стадионът на ПФК "Манчестър Юнайтед". Някои казват 73 хил., а други 76 хиляди. Сигурно Уикипедия дава отговор, добре е да отидете да гледате и там, но учете, "Учи, Говедарче"/стихотворение от Иван Вазов/. Няма национално единство. Посбили се запалянковци преди мача, понамесели се дежурните полицаи, ще си имаме ли обща кауза за България... Специално за случая, на който съм свидетел, аз не бих тръгнала да гоня непълнолетен, не бих ритала момче на 16-17 години между хладилника за безалкохолни напитки до лафката, но и от разговора с юношата, разбирам, че той се страхува да не пренощува 24 часа в ареста, защото е дошъл от София. Като псува на майка това момченце, да се сеща, че е възможно майката на полицая вече да е покойница. Има много да се работи с тези деца в класната стая. Връзката на жандармеристите с феновете не е много крепка. Зловещи бомбички, димки и всичко за настроение... Възгласи с всякакви цинизми... Който не е видял раздаване във футболно отношение, нагледал се е на фенски изяви. Мария Чулова

8 декември, снимки на Никола Николов

Мартин Камбуров в единоборства за топката и сред много противници. Една зрителка на дербито.

Стихове от Мария Чулова

На Мартин Камбуров І. Подходящите избледняват - неподходящите остават! После се разхождаш гол в Созопол. Могат да убият жена с един тон перли, могат да убият мъж с игла за коса, могат с копринен шал да те задушат, но ти покосяваш с „Издразни ме! Искаш по два гола на мач и обяснение. Не ти го дължа!” Не казвам „Всичко или нищо!”, а казвам: „Избери: „Не сега, а тогава!” или „Не тогава, а сега!”. За тебе има много подходящи, защото твърдиш, че си един на сто. Аз съобщих, че съм най-подходящата, понеже съм една на милион. Ти си натрупал милион и още толкова желания, готов да осъществиш. Аз съм натрупала издадени и неиздадени книги, споделени и неосъществени любовни истории. ІІ. По пързалката се спускат дните, откакто споделих си любовта, по-бързи от игра на късмета, по-точни от прелетни ята, които знаят „Via pontica”. Твоят тип жена е пика, със смугла гръд, разпръсква сексапил, с широка усмивка тебе вика, а чашата на трепета докрай изпил, ти волният играч си в любовта. Всяка помни, че не е сама, аз не мога да съм всяка, а ти друго не предлагаш, другите не забравяш. Не си мъж готов за брака, не идва Неродената мома. Сред нощ зовеш по телепатия да ме срещнеш във Фейсбук, изпращаш ме да търся друг, понеже си добре възпитан, се дразниш от симпатия. Аз мисля, че ще ме намери, днес или утре, някога, не му обещавам всякога. Това бе стъпка в изневери, които няма да се случат, щом Бог изпрати този романс, за другите не давам шанс. Урокът нов да науча: -Отвърна ми, че си мишена а аз страшна, опасна, особена. ІІІ. Бременна от чувства, аз съм айляк, денем търся си занятие, нощем пиша за пропуснато, сутрин моля да те обичам пак, нищо, че нямаш понятие от граматиката на моето. Всеки има своя живот – ама никой няма живот за себе си, а аз за тебе не искам само счупени огледала, искам да се оглеждам в очите ти. Няма да изтегля друг жребий! Мария Чулова м. септември 2013

Фотоалбум от мача между Локомотив Пд и Левски

Пред вратата на Йордан Господинов, 31 октомври 2013 г.
Фотограф Светослава Величкова, компютърна обработка Мария Чулова

Снимки от мача между Локомотив Пд и Левски, игран на 31 октомври 2013 г.

Фотограф Светослава Величкова, Колаж Мария Чулова

Sladuna: БФС и Пловдивските отбори "Локомотив Пд" и "Ботев", агресивни ли са феновете

Sladuna: БФС и Пловдив: Нови мачове "на закрити врата" според наказанията на БФС за нарушения на дисциплината според правилника. На 31 октомври 2013 г. ма...

БФС и Пловдив

Нови мачове "на закрити врата" според наказанията на БФС за нарушения на дисциплината според правилника. На 31 октомври 2013 г. мачът между "Локомотив Пд" и "Левски" от 16,00 ч. беше при същите условия. Днес, 2 ноември 2013 г., мачът между "Ботев Пд" и "Литекс" от 14,40 ч. ще е "на закрити врата". На заседанието на Дисциплинарната комисия на БФС от 1 ноември се взеха следните решения. По Т. 1.1. от дневния ред: 15-ти кръг “А” група С предупреждения – 30 състезатели С лишаване от състезателни права ЛСП лв. Георги Стоянов Петков, Славия, 1 мач, 1000 лв. Росен Росенов Колев, Черно море, 1 мач, 300 лв. Георги Георгиев Китанов, Черно море, 1 мач, 250 лв. Величко Митков Величков, Любимец, 1 мач, 250 лв. Коста Георгиев Янев, Нефтохимик, 1 мач, 250 лв. Яни Димитров Пехливанов, Черноморец-Бургас, 1 мач, 300 лв. Николай Андреев Павлов, Черноморец-Бургас, 1 мач, 300 лв. Валери Вангелов Георгиев, Локомотив Пловдив ,1 мач 200 лв. Цветан Валентинов Генков, Левски, 1 мач, 750 лв. По Т. 1.2. от дневния ред: ПО ДОКЛАД За показан неприличен жест, на основание чл.22, ал.4, ДК наказва Бобан Грнчаров от ПФК ”Ботев” /гр. Пловдив/ с глоба в размер на 3000 лева. За хвърлени предмети без последствие, на основание чл.37, ал.1, т.4, б.А – предложение 1, ДК налага на ПФК ”ЦСКА” имуществена санкция в размер на 1000 лева. По Т. 2. от дневния ред: По отложено за разглеждане случилото се след срещата ПФК”Левски” – ПФК ”Ботев” - гр. Пловдив (14-ти кръг на „А” ФГ), за хвърлени предмети с последствия, като е причинено нараняване на служебно лице, на основание чл.37, ал.1, т.4, б.Б – предложение 2, ДК налага наказание на ПФК "Ботев" /гр. Пловдив/ - лишаване от домакинство за 1 среща и имуществена санкция в размер на 4000 лева. За нанесени значителни материални щети и хвърлени предмети, довели до сериозни наранявания и с последствие, на основание чл.37, ал.1, т.21, наказанието "лишаване от домакинство" се заменя със забрана за игра пред публика. За неспазване на чл.33, ал.7 от Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС, на основание чл.37 ал.1, т.20-II, ДК налага на ПФК "Левски" имуществена санкция в размер на 2000 лева. Очаквайте отзив за мача между "Локомотив Пд" и "Левски", който гледах на стадион "Локомотив" в парк "Лаута" в четвъртък. Публикациите ще са и на www.prometheus-bg.eu/ Mariya Chulova

Кадри от "Минута е много"

Снимки от "Минута е много"

Мария Чулова в гр. Пловдив

 В книжарница "Хеликон" в Пловдив на 21 септември 2013 г. разказах за "Нощта на музеите и галериите" през 2010 г. Водещ бе писателят и преводачът Богдан Русев. Разказваха седем гости на събитието. Оценяваха ни четирима.

"Лигата на разказвачите" в "Нощта на музеите и галериите" в гр. Пловдив, 2013 г.

Преди спектакъла "Спанак с картофи" в лятното кино "Орфей"

Съдържание на "Без идоли"

"Без идоли", литературна критика и есета, 176 стр. СЪДЪРЖАНИЕ Анотация........................4 Похвално слово от Людмил Попов...5 І. Есета Аз и новото хилядолетие Възможно ли е да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън? Изсечена ли е Броселиандовата гора? Пророкът Цветан Стоянов ІІ. Стара българска литература Концепцията за кръста в „Похвално слово за св. Константин и Елена” от Евтимий Търновски ІІІ. Нова българска литература Комуникативни стратегии в моделирането на художествения свят на Валери Петров „Цветя на злото” сред героите на Димитър Димов Повествователят и читателят на Радичков- двубой или взаимна интерференция Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака Сред героите на Ивайло Петров Факт и фикция в „Писателят и неговият опит” от Васил Попов ІV. Чуждестранна литература Някои аспекти на процеса на развитие на представата за красота от Средновековната традиция до същинския Ренесанс Пороците в „Мъртви души” от Н.В. Гогол Пъкленото през погледа на Н.В. Гогол и духовните търсения на писателя в повестта „Вий” Демоничното в повестта „Страшно отмъщение” от Н.В. Гогол Злото в „Тарас Булба” и историческите повести на Гогол Измамничеството в комедията „Ревизор” от Гогол Дневникът на един луд Малкият човек в „Човекът в калъф” от А.П.Чехов Публикации Други Мария Чулова, автор "Без идоли критика и есета" Редактор: Людмил Попов Разпространение: автор, тел.032/630348

Будоар, стихотворение

Будоар Джон Пиал Бишъп Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят и почти долавяш мирис на разлят бергамот, в така богата светлина и тишина по всичко се гадае как гласът на клавикорда раздвижвал глух гавот. Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантели, някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот с въздишки и помахване към отмиращи грациели. Това бе нейната любима музика, чувахме я често да се разхожда вън в зелената подрязана градина. Беше по времето, когато лятото отлита просто и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина. Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани, басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце. Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини, препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”. Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая доколко това го прави сезонът на любими и любовта. Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая. Превод М. Чулова, 2 август 2013

"А" група 2 кръг Левски (София) - Локомотив (Пловдив) - 1:2

Great Gatsby Movie Clips - Jay and Daisy Fall In Love!

Творчеството на Кристоф фон Шмид

Творчеството на Кристоф фон Шмид и рецепцията му през Българското възраждане Резюме на статията от Надежда Андреева-Попова „Произведенията на Кристоф фон Шмид през Възраждането”, поместена в „Годишник на ВИТИЗ”, том VІІ, 1962 г., стр. 143-231 Рецепцията на Шмид в родината му е различна. Възхвалата на творчеството му се организира главно от католическата черква. Оценява се ролята му за възпитанието на младежта. Протестантският север оспорва възпитателната стойност на творбите, понеже са лишени от художествена стойност. Главната им теза е, че не може да учи на любов към истината и красотата една творба, която гъмжи от фантастика, която е проста, вулгарна. Ланг назовава грубо натрапваната нравоучителна тенденция. Възмущава се от подобно „практическо използване на поетическите форми”. Разказите и повестите на Кр. Шмид проникват в България през втората половина на ХІХ век. Те навлизат бързо в списанията и вестниците, в читалищата и в малките „книги за деца”. І. Кристоф фон Шмид – личност и творчество /1768-1854/ Не е писател, който гори с борбите на епохата, който мечтае или протестира с действена сила. В неговите творби не звънти тревожната стъпка на времето, не се чува нито вопълът на романтиците, нито гневният сарказъм на реалистите. Просвещенските идеи остават затворени в тесния кръг на интелигенцията. Братя Грим разпространяват творчеството си и се налага романтическото подражание на народната песен. Творчеството на народа отразява вълната на примитивен реализъм. Спечелил си прозвище „народен” писател, Кристоф Шмид е обикновен селски учител и духовник. Баща му: добро възпитание и грижливо образование – това е моето наследство. „Не е толкова важно какво има човек, а какво е – какво знае и може”. За две години Кр. Шмид завършва философски факултет. Литературните му интереси са твърде ограничени и до голяма степен обусловени от дидактическите му възгледи за изкуството. Прочетете „Диамантеният пръстен”! Става областен инспектор. По-известните му новели са „Геновева и „Великденските яйца”. През 1826 г. се връща в Бавария, Лудвиг І го назначава за домашен капитулар в Аугсбург, два пъти кралят го награждава и му дава право на благородническа титла. Пражкият университет го прави почетен доктор по богословие. През септември 1854 г. умира от холера. Налаганото морализаторство скрива личността на писателя. Той не познава душевни конфликти, колебания, противоречия, дълбоки разочарования или внезапно избухнали възторзи. Открива неделно училище за ограмотяване на възрастни. През 1841 г. излизат събрани съчинения в 24 тома, 1856 г. – 18 тома, а 1885 г. – 28 тома. Първо го превеждат в Париж, 1833 г. – 22 т. До България достигат не чрез немски език, а чрез френския превод или чрез гръцки, румънски или сръбски езици. Запазени са най-много издания на приказките му. Шмидовото творчество е най-самостоятелно, когато се проследяват съвременни сюжети. „Самите деца бяха за мене школа и аз се учех от тях”, казва авторът. В „Спомени” Шмид казва, че случките „изникват от живота и преминават в живота”. Характерен мотив за неговите творби е за изгубеното дете, майка или съпруга. Намирането е щастлива случайност, следователно божествен промисъл. „Изгубеното дете” /с по-късно заглавие „Иконата на дева Мария”/, „Хайнрих фон Айхенфелс”, „Великденските яйца”, „Канарчето”, „Наводнението на Рейн”, „Горската черквица”, „Нямото дете”, „Тимотей и Филемон”, „Роза фон Таненбург”, „Лудвиг, малкият бежанец”, „Агънцето”, „Анселмо”, „Евстахиус”, „Геновева” и пр. „Готфрид, младият отшелник” е истинска робинзониада. Има своя трагична вина: добър е, умен, но упорит, необуздан, своенравен, не се примирява и задоволява с това, което има, не проявява достатъчно синовна загриженост и благодарност към родителите си. Готфрид трябва да оцени това, което е загубил, за да се примири с всичко. Учи читателя да се катери по скала, да си прави въдица без необходимите материали, да строи колиба, да изработи игла за шев, да плете шапки. Като естественик говори за морските бури, за годишните времена, за устройството на цветята. Възхвалява живота в колектива и труда. Не плаща данък на романтичния русоизъм. Противопоставя се на безплодния индивидуализъм, меланхолен песимизъм и бягство от живота. Обикновено изчезването на детето се дължи на нещастна случайност, заради която нито детето, нито родителите имат вина. Разбойниците играят значителна роля при изчезването на децата. Разбойничеството е следствие от разпадащия се феодализъм. В новелата „Добрият Фридолин и лошият Дитрих”, в „Нямото дете” разбойниците действат по поръката на заинтересовано лице, което иска да заграби богато наследство, в „Хайнрих фон Айхенфелс” очакват голям откуп на графското бебе, което са затворили в подземна планинска пещера; в „Тимотей и Филемон” две братчета биват продадени на турския пазар от похитителите си като роби. Близка в идейно отношение е новелата „Анселмо” – отхвърля всички съблазни на мохамеданството. Турчинът, който се оказва италианец по произход – е дълбоко разтърсен от думите на своя роб и решава да се върне към християнството. Следователно добродетелта е по-силна от парите, властта от съблазните на лесния живот и характерното извършване на чудеса, дори чрез децата, младежите и робите. Темата за изчезналото дете се разработва на фона на големи исторически събития. Великата френска буржоазно-демократическа революция и Наполеоновите войни в Германия са две от събитията. Ясно и недвусмислено изпъква реакционното отношение на Шмид към революционното дело от 1789 г. Прогонените аристократи са окръжени от съчувствието и симпатиите на автора. Мотивите в тези творби са смъртта за отечеството и за оклеветената съпруга. Последният е разработен в популярната народна книга за Пфалцката графиня Геновева. „Многострадална Геновева” е много колоритна глава от романа на Иван Вазов „Под игото”, без която романът нямаше да е толкова интересен. „Кошничка с цветя” преразказва известната история за крадливата сврака. Скромната и честна девойка Мария бива обвинена несправедливо в кражба, хвърлена в затвор, инквизирана жестоко и накрая осъдена на вечно изгнание. „Скъпоценни камъни” – щастливият край е неизбежен при Кристоф Шмид. „Фердинанд” е зряла творба. Някои от добрите герои умират. Главният отрицателен герой преживява развитие – той се разкайва. Обявява се срещу класово неравния брак. Основната цел е да възхвалява добродетелта над богатството. В творбите си онагледява поговорки. „Направи добро, че го хвърли на пътя”, „Господ забавя, ала не забравя”. Развитието на действието се ръководи и от случайности. Противниците на Шмид казват, че противоречи на жизнената правда. Понякога противоречи на елементарната логика, но извежда до поука. Творбите имат религиозен облик, често пише за благотворителност и признателност. Дават се възможности за облагодетелстване на самия благодетел. Примирението от злините е, защото се възприемат като извор на духовно усъвършенстване. „Пъпешът”, „Черешите”, „Двамата братя”, „Диамантеният пръстен”, „Медни грошове и жълтици”, „Добрият Фридолин и лошият Дитрих”, „Хмеловият храст”, „Славеят” – навсякъде има злини и тяхното превъзмогване. По политически възгледи Шмид е католически бюргер. Враг е на всяка революция. „Канарчето” отразява Френската революция. „Чудният лекар” преразказва известната у нас приказка за селянина и смъртта. „Маргаритката” е възхвала на труда. В разказа „Анжелика” срещаме мъдростта на нашия народ, приказка, в която царският син трябва да се научи да плете рогозки, за да заслужи годеницата си. На пръв поглед отношението на Шмид към брака е консервативно. Но Фердинанд е изправен пред дилемата брак или интересите на феодалния владетел. „Стомната” разработва темата за благородното сърце. Неговият патриотизъм е чужд на агресивния буржоазен национализъм. „Валдимор” е със следния сюжет: епископът подава херцогския меч с поръчението „Вади го само, когато е нужно справедливо да зищитиш страната, не води никога завоевателни войни, не проливай никога човешка кръв освен при нужда...не забравяй, че и най-дребният ратай от народа е човек и подобен на теб и че привилегиите на пурпура са само дар божий...” През втората половина на ХІХ в. нравоучителната и религиозна проповед на Шмид са недостатъчни. В „Петелът” се символизира съвестта. Ползват се средствата на сантиментализма. Реакция срещу сухата разсъдъчност. Очевиден утилитаризъм на нравствените принципи. Наказанието идва тук на земята, а не след смъртта. Противоречи на идеалистическата философия, икономиката и на изискванията на католическия морал. Кантовото учение проповядва да вършим добро заради самото добро. Отивайки срещу интересите си, срещу собствените си склонности и нагони. Католическата църква е много по-практична в своя морал. Обещава награда след смъртта. Ригорични постулати са за него несъвместими с повеленията на живота. Ланг се възмущава от прагматизма, като казва, че децата трябва да се отвращават от кражбата не защото може лесно да ги хванат, а защото чисто човешки погледнато това е едно долно действие, което е осъдено изрично в моралния и божествен световен ред. Кристоф Шмид твърди, че „Има Видовден за всичко”, „На лъжата краката са къси”. ІІ. Преводите на Шмид. Произведенията в България през Възраждането Морализаторските тенденции са белег за обществен характер на нашето Възраждане. Публицистичност и тенденциозност в широк смисъл на преведените творби. Задачата е да образоват, да будят българския дух. Подборът е по поучителен принцип. Понякога творбите са публикувани анонимно и идват при нас чрез друг език. Повече от 60 произведения са преведени на български език. Поуката отговаря на интересите на народа. Шмид изразява педагогическите си възгледи и идеализира учителската професия. По ученически начин разбира и селския труд. Възпитава в синовна обич и признателност, безкористна подкрепа на нуждаещия се, скромност, въздържаност, целомъдрие, честност, пестеливост, грижливо стопанисване на имота, покорство пред по-възрастните и трудолюбие пред всичко и над всичко. Любовта към отечеството на Шмид също е добре показана и това кара българите да адаптират неговите произведения с голямо старание. Шмид е чужд на военщина и шовинизъм и това проличава в творбите, където разглежда войните срещу Наполеон. Шмид внушава любов към родината и училището. Религиозният дух на Шмидовите произведения е чужд на българския читател.Интересът към религията е дотолкова, доколкото може да бъде източник на нравствено възпитание. Не се превеждат „Еустахиус”, „Йозафат”,”Цветя на пустинята”. Превеждат се повести с дидактично-сантиментално съдържание, което проповядва важна гражданска добродетелност, например вярност, твърдост и непреклонност – „Геновева”, „Ружица от Елограда”, „Цветоносното панерче”, „Християнска фамилия”, също така самоотверженост в „Гълъбчето” и „Нямото дете”, трудолюбие и честност в „Наводнение на Дунав”, „Вапсаните яйца по Великден”, любов към природата в „Повест за Генрих Айсенфелски”, чистота и целомъдрие в „Червените и белите триндафили” и пр. В тях лъха нравственият и обществен оптимизъм на Шмид. Обикновено авторите на преводи означават своята работа като „натъкмьване”, „нагласяване”, те не се стараят да предадат точно първоначалния текст. „Побългаряването” представлява значителна преработка и изменение на оригинала. По посока на реализма се прави побългаряването и всичко е в съгласие с българската действителност. Българските имена на героите заедно с промяна на мисленето им, защото героите на Шмид започват да живеят като българи сред българските пейзажи. Например има своеобразна точност в превода на „Наводнение на Дунав” и в „Ружица от Елограда”. Не могат да бъдат заличени религиозните моменти, без да се накърни съществено фабулата. Премахва възвеличаването на църквата и подробното описание на литургичния ритуал. Преводачите изтъкват обществените стремежи на времето. Обогатяват се проявите на родолюбие. Сълзливата сантименталност не намира безрезервен прием сред българските преводи. Творчеството на Шмид у нас приближава избухването на Априлското въстание. Ст. Минчев установява със сигурност 15 произведения, които са били познати у нас: „Вечер, будний на Коледа”, „Историята на Геновева”, „Наводнение на Дунава”, „Нямото дете”, „Черква у една дубрава”, „Гълъбчето”, „Ружица от Елограда”, „Рибарят”, „Християнска фамилия”, „Червените и белите триндафили”, „Вапсаните яйца по Великден”. М. Стоянов прибавя още разкази и новели: „Черноносящая госпожа”, „Цветоносното панерче”, „Колибарската дъщеря”, „Дукинята Х.и нейните внучета”, „Разговор между майка и дъщеря на възкресение”, „Злочестното добродетелно домочадие”, „Добродетелната девица Розамонда”. Преводачът Юрдан Ненов, 1857 г. е оставил „Черноносящая г-жа”, „Благой и Аглика са изгубените деца на госпожата. Овчарят Конрад ги е осиновил. Много прилича на разказ на Шмид. „Дукинята Х.” е побългарил П. Сребров от сп. „Училище”, бр. ІV, 20.ХІІ.1870 г. Няма Шмидов разказ, който да съответства на този. П. Сребров е превел от френски „Добродетелната девица Розамонда”, 1878 г. Фабулата е следната: малката дъщеря е хвърлена в блато. Ганз де Гардиген претърпява поражение след 10 години и родителите на Розамонда са освободени от затвор, а овчари са отгледали детето, намерено в блатото. „Роза фон Таненбург” става „Ружица от Елограда”, а преводачът е Т. Х. Станчев, гр. Русчук, 1870 г. „Добродетелната девойка Розамонда” е преведена през 1873 г. Погрешно се приписват на Шмид „Рибарят”, „Колибарската дъщеря”, „Разговор между майка и дъщеря на възкресение”, „Злочестото добродетелно домочадие”. „Рибарят” е публикуван през 1873 г. заедно с три разказа от Шмид – „Християнска фамилия”, „Нямото дете” и „Червените и белите триндафили”. Разказът е от първо лице в „Колибарската дъщеря”, където някакъв свещеник среща една набожна мома и се възхищава от поведението и; посещава я, когато е болна, разговаря с родителите и, утешава я на смъртния и с и присъства на погребението и. Няма присъщото действие за разказите на Кр. Шмид. Няма и следа от свежата и простодушна мъдрост на народния разказвач Шмид. Т.К.Коджов е превел „Разговор между майка и дъщеря на възкресение за Христос възкресе и червеното яйце”, обаче не съответства на Шмидова творба. Рахил Душанова превежда „Злочесто домочадие”, което не е Шмидово произведение. Написано е в духа на Ричардсоновите романи. Нравствено прераждане на развратния аристократ и възстановеното богатство на фалиралия търговец. Сръбкинята Рахил Душанова е съпруга на преводача на Шмид Д. Душанов. Цялата конструкция на фабулата – изтъкването на гражданските добродетели чрез противопоставянето и на аристократската порчност, изграждането на интригата върху отношенията между господари и слугиня и широката употреба на песмената форма, всичко това напомня на английската сантиментална литература от епохата на Просвещението. Списък на преводи от Кристоф Шмид. 1. „Изгубеното дете или приключение весма приятно и немецкий язик изперва сложено, на французкий после преведено от французкаго же на греческий, а сега от греческаго на болгарский от Х.П. д.п.ч.н.н. 1844 г.”. През 1870 г. Матей Петров превежда същото произведение. Отпечатано е заедно с „Велизарий”. 2. „Цветоносното панерче”. Нравствена повест, побългарена и издадена от Х.М. Пашова и Ат.Е.Симова, 1858 г. в „Цариградски вестник” са публикувани гл.ІІІ „Загубений пръстен”, ІV „Мария в тъмницата”. 3. „Повест за Генрих Айсенфелский. Побългарил у тъжния кръг Р.И. Колесов, Търнов, с иждивлението на П.Кисимова, 1859 г. 4. „Дървений кръст” – Цариград, 1860 г. 5. „Черква у една дубрава” – Цариград, 1860 г. 6. „Гълъбчето”, Цариград, 1860 г. Заб. 4.,5.,6. Са публикувани като „Три повести за децата християнски, нравствени и поучителни”, побългарени от Р.И. Блъскова, Цариград, Галата. 7. „Светулката” – сп. „Български книжици”, 1860 г. 8. „Ружица от Елограда”. Древно събитие. Огледало за родители и деца. Превел Т.Х. Станчев. 9. „Двете гълъбчета” 10. „Крадените ябълки” 11. „Гордостта” 12. „Дъб и вяз” 13. „Гняздо на яребицата” 14. „Петелът” 15. „Клонът” 16. „Тиква и желъд” 17. „Драгоценната билка” 18. „Вълкът” 19. „Помянушка” 20. „Бог е всъду” 21. „Лозата” 22. „Лозето” 23. „Обущата” 24. „Въжето” 25. „Усойката” 26. „Кисийката” 27. „Трите най-добри книги” 28. „Дъждът” 29. „Хлябът” 30. „Цвеклото” 31. „Обезяната” 32. „Кабаницата” 33. „Воденичарят” 34. „Приятелите подир смъртта” 35. „Кукувицата” 36. „Цветята” 37. „Грахът” 38. „Дъбът” 39. „Добрите братя” 40. „Дете, което ся моли” 41. „Седемте пръчки” 42. „Добре иждивяваните пари” 43. „Петел и крадци” 44. „Голямото гнездо” 45. „Вързаното куче” 46. „Карамфилите” 47. „Кестените” 48. „Сребърната кутия” 49. „По-добрата земя” 50. „Бъдни вечер на Коледа”, Ст. Бобеков 51. „Наводнение на Дунав” 52. „Историята на Геновева с притурка на една нравоучителна повест Величко и Иванчо 1872 г.” 53. „Вапсаните яйца по Великден” Д.Т. Душанов, 1872 г- 54. „Небрежливата господарка” 55. „Просякинята” 56. „Крадецът и рибарите” 57. „Царский син” 58. „Червените и белите триндафили” 59. „Християнска фамилия, 1873 г. 60. „Нямото дете”, 1873 г. „Изгубеното дете” – изгубеният Август, син на бедна рибарка от крайдунавско село, се връща след 30 г. като богат търговец и земевладелец в родното място. Матей Петров Преображенски е „преписал” и „поправил” превода на Христаки Павлович. Той внася редица промени, които изясняват мисълта, изглаждат и опростяват стила. В „Кошничка с цветя” чистата и примерна девойка Мария става жертва на клевета и недоразумение. Една сврака била откраднала пръстена, оставен на прозореца. Шмид е неубедителн, тъй както е неубедителен, когато оправдава гнева на Пфалцкия граф Зигфрид в новелата за Геновева. Моралът учи, че господарят е непогрешим. В „Цветоносното панерче” изреченията биват сливани в едно, което създава прекалено дълги и понякога нелогично свързани периоди. Ігл. Старецът Явов и дъщеря му Мария. ІІ гл. Мария във фермата на графа. ІІІ гл. Загубеният пръстен. ІV гл. Мария в тъмницата. Повестта „Как Хайнрих фон Айхенфелс стигна до познание на бога” е третото белетристично произведение на К. Шмид, 1818 г. излиза на немски език. Хайнрих е малко бебе, отвлечено от разбойници в планината и захвърлено в подземна пещера. То расте напълно изолирано от външния свят, не вижда никога небе и слънце, живи животни и истински растения. Когато става на пет години, една случайност го отвежда нагоре към светлината. Горският отшелник отец Менрад прибира детето и го държи известно време при себе си. Той му разкрива тайната на природните явления, на правата и предназначението на цветята, дърветата, водата, слънцето. Чрез природата Менрад завежда малкия Хайнрих до предтавата за бога. Скоро детето намира родителите си, а разбойниците биват заслужено наказани. Изводът е да търсим щастието си не в разкоша и властта, а сред природата, в душевната чистота и простота. Възрожденците не са имали нищо друго освен своята добродетел. Побългарил е Колесов. Вмъкването на Турция не е дело на Колесов. „Дървений кръст” е разказ за бедна девойка, най-голямато и украшение е скромността. Бедно сираче, храненица на графинята, получава чрез завещание на покойницата право да вземе за спомен, каквото пожелае от скъпоценностите и. Девойката отхвърля блестящите украшения и поисква само простия дървен кръст, който графинята е държала в ръце до посления си дъх. Когато изпада в материално затруднение, тя открива случайно, че дървеният кръст е само обвивка и че вътре в него се намира друг, златен кръст, обсипан с брилянти. Така добродетелта бива спасена и богато възнаградена. „Горската черквица” разказва за щастливата случайност, която събира разделените от детски години брат и сестра. „Черква у една дубрава” – умело спазване на оригинала с нагаждане към българската действителност. Описанието на иконата Рождество Христово по реално-битов начин спомага да се приближи произведението до българския читател. В „Гълъбчето” рибарят Теобалд закриля една благородна вдовица от неприятелите на покойния и мъж. По-късно тя му се отплаща, като спасява замъка и цялото му семейство от разбойници. Леонардо – Линхард стават Андрей, Рада, Славка. В „Светулката” бедна вдовица очаква да продадат къщичката и за дългове. Вечерта в стаята се появява една светулка, тя осветява скрития и забравен зад някаква кутия календар, който послужва на жената като оправдателен документ пред съда. Сам съдията вижда в тая случка пръст божий, а богатият кредитор се разкайва и опрощава останалия дълг на вдовицата. Разбира се, действителността не е такава. И не така се разрешават паричните спорове в обществото, където вдовици и сираци могат да бъдат изхвърлени на улицата заради дългове. Шмид не зове на бунт срещу обществената неправда, той учи на смирение и упование в бога. Имената са запазени. Йохан насочва към руския език, от който е преведено. „Роза фон Таненбург” прилича на средновековна легенда. Подвигът на една добродетелна и безстрашна девойка, която изпълнява достойно синовния си дълг. Ружица живее в епохата на кървави феодални разпри. Тя е дъщеря на християнин и честен рицар Еделберт. Може да спечели битка, в която мечът и храбростта са безпомощни. Еделберт заминава на война, най-големият му враг е Кунерих, който напада крепостта, завладява я, пленява Еделберг и го затваря в страшна тъмница, а Роза пропъжда в планината. Приютяват я въглищари. Става слугиня в дома на тъмничаря. Той и възлага да носи храна на затворниците. Веднъж детето на Кунерих пада в дълбокия кладенец и се закача на една кука. Роза влиза без страх във ведрото, спуска се до увисналото момче и го спасява. Когато рицарят се връща, и предлага награда, Роза иска освобождаването на баща и, така двамата се завръщат тържествено в Таненбург. Повестта възпитава в синовна обич, смелост и нравствена чистота през Възраждането. Сантиментализмът на изображението само улеснява педагогическата задача. Преводът е през сръбски и търпи влияние от сръбската интерпретация. Ружица нарича Агница своя „любезна другарица”, а рицарят Еделберт е представен като „племич Милорад”. Племич е онзи, който беше като малък княз, имаше войска и пр. пояснява преводачът. Даден е като приятел на „немските войводи”, макар че на друго място да става ясно, че действието се развива в Немция. Заменянето на немските собствени и географски имена с родни свидетелства за гръцко и сръбско влияние. Имената се променят така: Матилда – София, Буркхард – Радивой, Агнес – Агница, Герхауд – Персида, Кунерих – Рушимир от Кленоград, местността Фохненгрунде – Млин, Еделберт – Миливой, фрай Хилдегард вон Фихтенбург – г-жа Елена от Кленоград, Теобалд – Теофил, Сиегберт – Сигберт, Берта – Анна, Отмар – Дима, Хедвиг – Юдита. Персида говори за опосредстващ гръцки език. Възможно е приказките да са били преведени от П.Р.Славейков, тъй като 41 приказки от 55 са на Шмид. Другите 14 творби не са преведени от Шмид – „Доброто братче”, „Изостаналите каматчета”, „Мързелът”, „Живот по-добър”, „Падението”, „Бог види”, „Двата пътя”, „Странникът”, „Трите злати рибки”, „Портокалите”, „Канарчето”, „Живот и смърт”, „Четирите годишни времена”, „Мързеливият”. Някои от тях може би са творби на преводача. „Гордостта” по съдържание съответства на „Роза”, където е изобразена суетата. В „Дъб и вяз” е пояснено, че вяз е шибалчест шубрак, из руски език бряст, върба. Имената са променени така: Рихард – Стоян, Анселм – Драган. Самото съдържание е доста поучително, няма нужда от излишно нравоучение. „Гнездо на яребицата”, „Който ся не благодари на малкото, не вижда многото”. В „Петелът” се разказва за домакиня, която имала две слугини. Българският вариант се декорира с увлекална бъбривост. В „Клонът” се премахва завършекът на Шмид, който е игра на думи: „Драгоценната билка” е търпениче. „Вълкът” е приказката за лъжливото овчарче. Дончо е героят. „Помянушка” – това цвете немците го казват „не мя забравяй”, вече и ние българите го назоваваме незабравка. В „Бог е всъду” се разказва за момче, влязло в чужда къща, в която нямало никого, пожелало да вземе ябълка. „Но бог види всякъде”. В „Лозето” има закономерен резултат, защото го прекопали за пари, а то дало добра реколта. „Обущата” е превод от Шмидов разказ. Поуката в него е: „Защото по-добре ми е да съм гол и бос и оплескан, а не да правя лоши работи и да омърсявам душата си с неправди”. Разказът „Въжето” е за две момчета, които намерили старо въже и се скарали за него; дърпали го, докато го скъсали, а те паднали в калта и никой нищо не получил. У Шмид историята продължава: минал някой си човек, видял всичко и започнал да поучава момчетата. В „Кисийката” Стойко /Норберт/ плаче, защото е загубил парите, с които е трябвало да купи от града лекарства за болната си майка. Вижда го един „големец” и, като разбира причината за сълзите, дава му една копринена кисия с жълтици и го пита не е ли тя изгубената. Стойко отрича – неговата била проста и парите вътре не били златни. Тогава „големецът” му подава истинската негова кисийка, Стойко я взема с благодарност и бива възнаграден за честността си. Във втората част се разказва за друго момче, което противно на Стойко се опитва да вземе чужда кисия, и било наказано за това. Краят на Шмидовия разказ е изпълнен с религиозност. Българският превод премахва религиозния момент, а с него и двустишието. „Цвиклото” – клетият скъперник остава смаян, като се видя измамен, „Обезяната” има разлика, защото у Шмид маймуната видяла как съседът хвърлил през прозореца милостина на един бедняк и тогава маймуната започнала да подражава, изпразвайки касата на господаря си. В „Кабаницата” изреченото на български език е лишено от стремеж за материална изгода. Ето как звучи: „Защото старецът ся смили с онзи голийт сиромах, то и и Господ ся смили с него, та тъй чудно го срещна със сина му, когото той имаше за изгубен”. В разказа „Воденичарят” има нелогично поведение: „Оставили магарето да върви празно, а те тръгнали подире му да вървят пеши, да си трепят краката и да си дерът цървулите!”. „Приятелите подир смъртта” е публикуван в сборника „Поучителни разкази”. У нас биографията на Буда прониква от Византия в своята гръцка преработка, известна като повест за Варлаам и Йоасаф. „Кукувицата” е в две самостоятелни части, всяка от които си има свой морал, изразен в двустишие. Българският разказ оценява двете части в една и премахва моралната натовареност. Йорг и Мехел стават Георги и Митьо. „Цветята” няма особени признаци на побългаряване освен промененото име от Каролина на Донка. Приказката „Седемте пръчки” изглежда на читателя като прабългарска легенда. Вероятно е стар фолклорен мотив. Соломоновата мъдрост звучи тук: „Брат от брат помаган, като крепка твърдина е”. В „Бъдний вечер на Коледа” Антон Кронер се нарича Живко Радев, а лесничеят Фридрих Грюневалд е Драган Панчов, жена му Елизабет – Радка, децата им Кристиян, Катарина и Луизхен – Петко, Стоянка и Славка. Барон фон Шилд става Любослав, а художникът Ридингер е преименуван на г. Цвятко, лесничеят Буш – Велко, старият фон Шилд е г. Добре, старши лесничейски съветник Бюлер – Драгомир, Франц и Клара са Драганчо и Марийка. Лесничея става пъдар. В „Наводнение на Дунав” лозарят Мартин Браун става Стойчо Живков, жена му Отилия – Станка, най-малкото им дете Каспар – Николчо, Георг – Илийчо, Мари – Радка. Даниел Бланк – Добре Стоянов, Хилдегард Бланк – Гана Стоянова. Кучето Рунтю – Верен, а истинското име на Гужо е Валди. От 1856 г. на сцената на читалищния театър се играе с непрекъснат успех една от най-популярните драматизации на Шмидовото творчество, българската „Многострадална Геновева”. Детето Шмерценрайх е Спас, палачи са Иван и Петър /Кунц и Хайнц/, астаналите са с чужди имена Геновева, Сигфрид, Драко, Волф, Берта, Фраулекурхе – Трирската област е преведена като черквицата на Матер-Божия. „Вапсаните яйца по Великден” е най-интересният превод от гледна точка на побългаряването. Превръщат я на старобългарска историческа повест. Марта-Милена, Куно – дядо Драгой, Мари – Боянка, Едмунд и Бланда – Георги и Недка, Фридолин – Благой, Екберт – Добротица. Свързва се с българската история от времето на Тертеровци. „Аз съм Мъдра, цар Тертеровата снаха, Святославовица”, „И там, додето свекър ми и мъж ми ся бияха и проливаха кръвта си за отечеството, той /Смилец/, като видя победата на татарити, и побеждаването на свекъра си и мъжа ми, става едно с болярити и препада пред неприятъля”, така звучи преводът. Отец Матей ненавижда чуждите преводи, написани по словешки. Японците от „Християнска фамилия” стават турци, но няма побългаряване. Преводът е от румънски език. Запазени са собствените имена. Героят Тит, жена му Мария и трите му деца Симеон, Мартина, Матей са християни. Както съобщава авторът, преводът е направен от румънски език. Няма опити за побългаряване. „Нямото дете” – момиченцето живее затворено в една кръчма сред непроходима гора. Понеже неволно е станало свидетел на едно убийство, разбойниците му забраняват да говори и го представят на всеки посетител като нямо дете. В кръчмата попада братът на вдовицата. Мелина му прислужва, но той не го познава. Тя успява да го предупреди, че животът му е в опасност. С нейна помощ кръчмарят, кръчмарката, а след това и цялата банда биват заловени и след това и цялата банда биват заловени и след това предадени на правосъдието. Преводът е на Траков, пропуснати са само дългите Шмидови разсъждения за религиозното възпитание на децата и това придава на разказа повече лекота, действителност и композиционна завършеност. Запознат е почти изцяло с работата на румънския преводач. Имената на героите са румънски, както и названията на селищата и местностите: майката се казва г-жа Перяно, покойният баща – Димитър Перяно, момиченцето – Елена, с второ име Тодорка. Братът на майката е г. Роман, роднината е г. Скъндуреско, а слугата – Петър. Г-жа Перяно е от окръжението Мусчел, г. Скъндуреско – от с. Перени и т.н. „Червените и белите триндафили” – Клара и баща и посаждат на гроба розов храст, който разцъфтява с цели цветове. Мимиченцето е уплашено, защото розите и напомнят белия лик на покойницата. Тогава бащата я поучава: белият цвят е цветът на смъртта, както червеният е цвят на живота; отминават бързо радостите на младостта, повяхват румените бузи и човек много скоро се покрива с бледината на смъртта. Един лекомислен младеж започва да ухажва момичето и то е на път да се подхлъзне. В деня, когато се готви да отиде на танцова забава с него, Клара намира във вазата не червените рози, които нейният кавалер и е подарил, а други бели рози. Приятелката и Юлия е сменила цветята, за да и напомни за някогашните разговори пред майчиния и гроб. Клара разбира грешката си и се връща към добродетелния живот. Тя е щастлива, защото само добродетелта може да направи човека щастлив. Румънско влияние има в този превод. Само Клара носи българското име Цвета. Порумънчвато е в имената на лелята г-жа Сереско, майката на Цветината приятелка е г-жа Мъняно, самата приятелка – Ефросина, галантният прелъстител – г. Михаил Фушеряно. Измежду преводачите на Шмид са Христаки Павлович, Ради Ив. Колесов, Рашко Ил. Блъсков, Хаджи Мина Пашов, Атанас Генков Симов, Матей Петров Преображенски, Тодор хаджи Станчев, Стефан С. Бобчев, Павел Ст. Бобеков, Дим. Тачев Душанов, К.С. Траков и т.н. Колесов е участвал във въстанието на дядо Никола, отец Матей Миткалото участва в Белградската легия на Г.С. Раковски, а Бебеков е един от водачите на Априлското въстание. Вече споменахме и за предположението, че П.Р. Славейков е превел 44 творби от Шмид. Резюмето е направено от Мария Чулова, ноември 1998 г.

Princeton - The Last Day

Принстън – Последният ден От Ф.С. Фицджералд / 1896-1940/ Светлината гасне и по земята се понасят лъчи по дългите поля и слънчеви върхари. Вечерни духове настройват лири стари - скиталска песен да съпроводят се нагласят, сред дървесата тъжен звук разнасят. Бледи огньове от кулите в нощта прескачат. Да не свършва сънят, който сънувам мечтая, да стисна цветчетата на водната лилия и от есенцията на часа да уловя и запазя я! Няма да чакам здрача на луната в усамотен дол на звезди и замъци, затова, че вечното утро на страстта преминава в следобедната суета. Тук ли, Хераклите, сътвори от огъня и преходите на материята прозря, в далечно време повалени? Аз се стремя да видя в полунощ, огледани сред жарта, в пламъка и дима, разкоша и тъгата на света. Превод: Мария Чулова, 26 май 2012 г. „Принстън – Последният ден” е препечатана от литературното списание „Насау”, юни 1917 г.