вторник, 13 август 2013 г.

Съдържание на "Без идоли"

"Без идоли", литературна критика и есета, 176 стр. СЪДЪРЖАНИЕ Анотация........................4 Похвално слово от Людмил Попов...5 І. Есета Аз и новото хилядолетие Възможно ли е да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън? Изсечена ли е Броселиандовата гора? Пророкът Цветан Стоянов ІІ. Стара българска литература Концепцията за кръста в „Похвално слово за св. Константин и Елена” от Евтимий Търновски ІІІ. Нова българска литература Комуникативни стратегии в моделирането на художествения свят на Валери Петров „Цветя на злото” сред героите на Димитър Димов Повествователят и читателят на Радичков- двубой или взаимна интерференция Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака Сред героите на Ивайло Петров Факт и фикция в „Писателят и неговият опит” от Васил Попов ІV. Чуждестранна литература Някои аспекти на процеса на развитие на представата за красота от Средновековната традиция до същинския Ренесанс Пороците в „Мъртви души” от Н.В. Гогол Пъкленото през погледа на Н.В. Гогол и духовните търсения на писателя в повестта „Вий” Демоничното в повестта „Страшно отмъщение” от Н.В. Гогол Злото в „Тарас Булба” и историческите повести на Гогол Измамничеството в комедията „Ревизор” от Гогол Дневникът на един луд Малкият човек в „Човекът в калъф” от А.П.Чехов Публикации Други Мария Чулова, автор "Без идоли критика и есета" Редактор: Людмил Попов Разпространение: автор, тел.032/630348

Будоар, стихотворение

Будоар Джон Пиал Бишъп Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят и почти долавяш мирис на разлят бергамот, в така богата светлина и тишина по всичко се гадае как гласът на клавикорда раздвижвал глух гавот. Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантели, някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот с въздишки и помахване към отмиращи грациели. Това бе нейната любима музика, чувахме я често да се разхожда вън в зелената подрязана градина. Беше по времето, когато лятото отлита просто и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина. Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани, басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце. Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини, препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”. Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая доколко това го прави сезонът на любими и любовта. Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая. Превод М. Чулова, 2 август 2013