събота, 25 април 2015 г.

Риск от отпадане

Във втората шестица от отборите във българското футболно първенство, които имат лиценз за "А" група, се проведоха мачовете от 27 кръг за 2014-2015 година. На 24 април 2015 г. от 20,00 часа на стадиона "Локомотив - гр. Пловдив" започна футболен мач между отборите на "Локомотив - Пловдив" и "Черно море - Варна", чиито треньори са Христо Колев и Никола Спасов. Година по-рано бях гледала един такъв мач без публика, а тогава треньорите бяха Александър Станков и Георги Иванов. Двата отбора се бориха тогава за шесто и седмо място. Тази година играта беше като на изпадащи отбори, които бавят играта. Ангел Ангелов беше главният съдия от гр. София, който гледаше минута по-рано да даде сигнал за свършване на първото полувреме, започна равномерно да отсъжда, за нарушения и бавене на играта даде по два жълти картона - за гостите: на Живко Петков, който през първото полувреме се опита да вкара гол, но пропусна, другият бе за Георги Божилов, който няколко пъти падаше на терена, за домакините: На Янко Сандански и Ванчо Траянов. Вратарят на гостите Александър Чанович също бавеше играта, сякаш е тръгнал "по стъпките на миналото лято", защото получи болки в кръста и лекарите му оказаха първа помощ. Спас Делев, който в мача срещу Марек бе конкузен, този път в играта бе фаулиран няколко пъти, артистично преиграваше, за да бъде разбран от Ангел Ангелов. През второто полувреме треньорите направиха смените: Иван Чанович много бавно се изниза от терена, за да влезе Илия Николов, играта напусна Кулибали и влезе Клок, новакът в Пловдив Радослав Димитров бе сменен с Александър Горанов, Дани Кики влезе на мястото на Бирсент Карагарен. Единственото попадение във вратата на домакините бе в 68-та минута от Иван Коконов. Така един мач 0:1 ме навежда на мисълта кой се опитва да потапя кораби. Капитаните Кирил Котев и Мартин Камбуров бяха привиквани на разпити през месец декември 2014 г. Чудничко е при слаба игра за какви прогнозируими залози се говори, като и двата отбора се държат като изпадащи. Миналата година заради поредица от взривове и пироефекти играта беше при закрити врата. Сега има затишие пред буря. Дори помощният персонал не е получавал заплати от три месеца. Обикновено заплатите кръжат около минималната. Толкова изпаднали, като да е след война. Петър Манджуков повдигна въпроса за неизплатени заплати в ЦСКА на чистачи - тези, които перат кирливите екипи и хавлии на отбора. Стойчо Младенов бил взел 200 000 лева. Тук не можем да кажем колко са взели Никола Спасов и Христо Колев. Убедена съм, че не може да се сравняват с хилядарките на Стойчо Младенов. Преди години имаше публикация, че националният ни отбор и с Бербатов и без Бербатов си губи. Интересно дали парите са главният мотиватор за нашите футболисти. Някаква Алисия била в няколко манджи топена - Николай Михайлов, Валери Божинов, а напоследък в жълтата преса пишат, че иска за трофей Мартин Камбуров. Камби от Черно море едва ли е забелязан от Алисия. Камбуров от своя страна взе едно трофейче за головете си срещу Марек. Преди това вписа в колекцията си стройната Нора с грозно подути устни. Това е колекция, която няма писател да опише. Слабо играха и двата отбора, но Мартин Камбуров надмина очакванията.

петък, 10 април 2015 г.

Обмен на опит на "Прометей - БГ" и литературния клуб на гр. Пазарджик

,,Камъчета срещу течението" от Васил Риков е сборник разкази, центрирани около съдбите на хората, понасящи несгодите на прехода. Метафориката на заглавието визира литературните герои като отчаяни борци, които се съпротивляват на течението на съдбата и полагат сизифовски усилия да контролират живота си. Книгата, чието съдържание е социална проза, поставя ударение върху нравствената и материална разруха, нечистоплътния политически живот, повсеместната корупция и социалната несправедливост. Литературните персонажи са отрудени хора, строители, занаятчии, носещи кръста на живота си в трудните години на промените и живеещи с чувството за ощетеност, а понякога и с чувството за излишност в отчуждаващото се общество. Те не са във възможност да се възползват от преимуществата на новото време и усещат, че щастието съществува в този свят, но то им се изплъзва. Достъпните радости и разтухи намират в алкохола. Чувството за безнадежност, унилост и онеправданост се засилва от задълбочаващото се класово разслоение в обществото, което изостря тяхната неудовлетвореност. Единиците, които са успели да се приспособят и реализират, са също нещастни през погледа на повествувателя, с което той осъжда не само начина, по който е извършен преходът, но и неговия смисъл. Оттук идва и внушението, че обществото се е озовало в житейски капан - сегашното време не е добро, но и старото, по което то изпитва умилителна носталгия, си е отишло безвъзвратно. Авторът се е домогнал до оригинални, самобитни и сполучливи метафори и сравнения, които, съчетани с игрива ирония и картини от природата, освежават нерадостната в повечето случаи фабула. Макар и ефимерно, героите на Риков са способни да откриват щастието и в най-малката песъчинка, да видят перспектива, да се отдадат на романтични мечтания, да са обект на дребни наглед добрини и да докосват щастието. Това са емоционалните камъчета срещу течението на безнадеждността и унинието. Макар и неизказана пряко, в контекста е внушена идеята за човешката воля, която е съществената съпротивителна сила срещу това течение и без която е немислимо човешкото достойнство, уважението и себеуважението. Васил Лазаров от гр. Банкя за литературния клуб на гр. Пазарджик пред „Прометей-БГ”, 2015 г.

За Екатерина Данчева

Екатерина Данчева Наименованието на книжката ,,Приказки за малки и големи" много сполучливо определя съдържанието й. В нея могат да се намерят приказки за всички. В някои от текстовете авторката запознава децата с нравите на различните животни. Художественото описание е вглъбено за сметка на динамиката. Тези текстове въздействат хармонизиращо и успокоително. Но в книжката има и произведения, които биха донесли естетическа наслада и за възрастния читател. Подобно четиво е приказката ,,Глухарче", която пленява със своята лиричност и наподобява стихове в проза. В повечето случаи художествените образи и главните персонажи са прототипи от животинския свят, което не само ги прави забавни, но постига и друга цел. Животните-герои на повествованието, са поставени в различни ситуации, сред които преобладават перипетиите на надвисналата заплаха и беда. Малкият читател съпреживява всички притеснения и страхове, което изостря неговата чувствителност към животните и природата. Повечето от приказките завършват с хепиенд, което има отношение към позитивния характер иа текста и настроението на читателя. Развръзките са в положителна насока спрямо морално-етичните норми, чрез което авторката насочва косвено читателя към човешките добродетели - миротворство, състрадание, любознателност, ученолюбие и прочие. Във всички текстове приказното и литературността съжителстват уютно. Акварелните илюстрации, изпълнени с богата палитра цветове, съответстват на разнообразните изразни средства. С прецизност и богат език Екатерина Данчева обръща изключително внимание на детайла и естетиката до пълното изчерпване на всяка литературна сценка. Въпреки това изразните средства са съобразени с езиковите възможности на децата. Книжката има прекрасни илюстрации, което я прави атрактивна за малкия читател. Васил Лазаров за „Прометей-БГ”.

За Александър Йотов от Пазарджик

Сборникът с епиграми "Острилки" затвърждава Александър Йотов като продуктивен и остроумен епиграматист от национална величина. Преобладаващата част от творбите му са квинтесенция на недъзите на обществото във всичките му сфери - икономическа, социална, политическа и културна. Измежду всички теми най-застъпена е тази за моралното падение, следствие на алчността, егоизма и пошлостта. Това налага физиономиите на епиграмите да бъдат по-остри, откъдето произлиза и самото заглавие на книгата ,,Острилки". Независимо дали се гневи на обществените слабости или просто се смее на човешката порочност, авторът се придържа към всички жанрови особености на епиграмата. Използваните художествени похвати са иронията, пародията, сарказмът и загадката. Комичният нюанс се постига предимно чрез свободната игра на думи и каламбура. В стила на Александър Йотов задължителен елемент е римата, но не само като звукова украса, допринасяща единствено за завършеност на общата композиция на творбите. Тя има своя принос в изтъкването на комичното и допринася за емоционалното и смислово внушение. Книгата ,,Острилки" е поредното доказателство, че авторът е представител на свободомислещите и съвременни в стилово отношение творци, които не робуват на наложени в миналото мисловни стереотипи. Личното му отношение е съобразено с естествените нравствени закони на здравия разум и чувствителната съвест. Васил Лазаров