Клуб "Родолюбие" в Пловдив, 9 април 2016 г.

В парк "Лаута" на град Пловдив се състоя възстановка на събитията от Априлското въстание от 1976 година, подготвена от клуб "Родолюбие". Много българи се събрахме сред зелената горичка и при много добро озвучаване чухме патриотичните текстове от писмата на революционерите. Един от старшите участници Сава Георгиев ни показа две от пушките - едната с надпис London, а другата кремъклийка с двойно зареждане с барут. Опитният хайдутин презарежда за 30 секунди, а по-неопитният за една минута. Кремъчната пушка се задейства с искра, която се получава при търкането на камъчето с метала, после през една дупчица се възпламенява първият заряд с барут, с метален шиш пълнач предварително е натъпкан барут през дулото, после е поставен шиша под дулото. Вероятно смъртоносната сила на тази пушка не е при повече от 60 метра. Автентичните носии, приготвените на пиростията току-що изпечени малки питки, които пред нас добиваха вид за вкусване на паралията, трите поколения родолюбиви българи и големият интерес на публиката - всичко това допринесе да почувстваме и участваме в празника на духа и революцията като една обща голяма борба, като веселба. Много медии отразиха събитието. За "Прометей-БГ" работихме с фоторепортера Никола Николов. Ето част от нашите впечатления! Мария Чулова

Снимки от концерта на Бунарджика от 17 юли 2015 г.

Фотограф Никола Николов

Първи музикални награди "Лирата на Орфей", Пловдив 2015

Пловдив се възрадва на празника на света Марина. Стотици се стекоха в храма в двора на Пловдивската митрополия на 17 юли 2015 г. Вечерта започна друг духовен празник на летния театър на Бунарджика от 20,30 часа. „Както в храм”. Така бе озаглавил една своя песен текстописецът Живко Колев. Изящните статуетки в изработка на скулптора Петко Караколев за първи път бяха връчени за нови български популярни песни. Гала концерта под звездите и ефектните светлини със звезден отблясък водеха световно известните Орлин Горанов и Аделина Радева. „Лирата на Орфей” звънтя под дирижирането на Ангел Ангелашки и безукорното брилянтно изпълнение на неговия симфоничен оркестър с трима бек вокали в стилно облекло. Конкурсни песни имаше за всеки месец на 2015 г. и една четвърт от тях бяха призирани. Журито дойде подпотвено с предварително подготвен плакет и грамоти, петима от най-компетентните в областта на поп музиката. Специална награда на Съюза на българските композитори връчи Янко Миладинов за Димитър Караминков и неговата песен „Не ме докосвай с пръсти” в изпълнение на прочутия Панайот Панайотов. Бронзов Орфей получи младата София Георгиева с музика от любимия Момчил Колев и аранжимент от Юли Дамянов. Явно Иван Тенев от тандема „Агент Тенев – Кристина Димитрова” беше представен от водещите като текстописец, а той връчи третата награда за текста на Александър Петров „Сбогуваме се бавно”. Единствената жена от журито бе вокалният педагог Мария Ганева, която връчи сребърен Орфей на Ана Топалова за „Миг” по текст на певицата и музика и аранжимент на приятеля й Минко Ламбов. Певицата благодари на Господ и повярва, че стават чудеса, ако се работи за тях. Златната статуетка на Петко отиде при рок-певицата Петя. Янко Миладинов съобщи на певицата на „Сънища от синьо”, че печели първа награда от „Лирата на Орфей”. Буюклиева се въодушеви и взе невъобразимо високи тонове под открито небе и силно озвучаване. След повторното изпълнение на текста на Йоана Мирчева по музика и аранжимент на Васил Делиев още малко да забрави да отнесе отличието си. Пловдив се гордее с оркестрите си, а тази вечер маестро Ангилашки съчета класически мотиви с най-нови музикални вълни, всичко беше премерено и тържествено въвеждаше изпълнителите. Запомнящи се слова гала концерта са „Щастлив с куп от звезди”, „Няма да съм все тъй хубава, ти няма да си вечно млад”, „Горчив без мечти е тоя живот”, „Всяка обич носи огнен прах”, „Изморени сме от суети и празни борби”, „Как да отстоим, като все мълчим?”. Пожелавам успех на всички участници: 1. Две вселени 2. Сбогуваме се бавно 3. Не ме докосвай с пръсти 4. Сънища от синьо 5. Разходка до мечтите 6. Ще те срещна пак 7. Както в храм 8. Звезден прах и луна 9. Ти 10. Да бъдем или да не бъдем 11. Изгубени мечти 12. Миг Споделени впечатления от Мария Чулова и фотограф Никола Николов

Мартин Камбуров пропусна да вкара своя 14 гол за сезон 2013/2014 г. на А група от Шампионата на България

Студен сезон за спортуване на открито, по-подходящо е да се тъкат халища в черно-бяло и китеници в жълто-черно. Все пак емоциите продължават и след мача. Тогава видях как Жандармерията слезе и се саморазправи с двама юноши, които явно са били забелязани като по-експанзивни в публиката. При разговор с едното момче, което побегна от добре екипираните жандарми, разбрах, че са дошли от София да гледат мача и вероятно през второто полувреме са си разменили псувни с полицията. Специално пловдивските полицаи си бяха културни, проверяваха при влизане в стадиона преди мача, но ми се иска да проверяват и след почивката. Тогава стават светлинни и звукови шоу изпълнения, които не са режисирани. Началото на двубоя беше с шармантно присъствие на феновете от трибуна "Спортклуб", които бяха професионално режисирани - изписаха с балони в два цвята името на клуба Локомотив, а отстрани с три цвята флагове се оформиха колоните с националния трикольор. Агитката на Ботев Пд си беше сплотена, може би 1500 билети бяха продадени за 15 минути, като един фен няма право да купува повече от 4 билета, ботевистите наричаха локомотивци цигани, а локомотивци наричаха ботевисти турци. Мариян Огнянов, който някога беше открит за медиите от Елена Йончева /бившата приятелка на С. Станишев/, беше запомнен с головете си във вратата на ПФК "Челси" през септември 2006 г. Оказа се доста докачлив на обиди. Състезателите се конфронтираха и си размениха удари, а Николай Йорданов, съдията на дербито, се опита да ги омиротвори, но крехката му физика и законовите му правомощия не стигаха за въдворяване на ред. Полицията се приближи, но и лекарските екипи бяха от полза. Аз си мислех, че, като не знам името на съдията /Николай Йорданов/, ще го наричам "Като че ли", защото си представях колебанията му в някои ситуации. Според мен това мнение се породи, поради съпоставката с Георги Йорданов, който на 7 декември извади 13 жълти и 2 червени картона в гр. Разград. "Като че ли" сякаш игра на индиански поглед с Мартин Камбуров и аз си представих диалог: "Сигурен ли си, че отсъди правилно"/М.К./, - "Каточели, Като че ли съм сигурен", "Помисли си пак", "Като че ли не съм сигурен". Аз си определям съдията като работещ с нормативи, помислих си, че повече от 4 жълти картона не дава, после казва с думи на играчите, като че ли извърши нарушение, записвам си, при следващото си аут. В един от спортните сайтове прочетох съвсем друга статистика. Удивително е, че Мартин Камбуров воюваше за топката сред петима яки защитници, полузащитници, впускаше се да удари топката с глава с много представителни подскоци, това не е изненада за мен, но няколко пъти играчи от Локомотив не му подаваха топката, а шутираха в аут. Оправданието с "картофената нива" дойде от спортния директор Александър Александров /Кривия/, когото често виждаме в центъра на Пловдив, ама селскостопанската тематика си се подсказва и от феновете - всеки път чуваме за животни, животновъди, хайде сега и за земеделците да има по нещо. Ще има хора и от мен да искат оправдание - аз какво правя в този студ на стадиона. Вълчи студ, ветровито, хората предпочитаха да имат завет от всички страни. Накрая един футболист съблече тениската си. Сгорещил се. Разгорещил се, ще ме поправи някой колега. Откъде да знаем каква е възбудата, от какъв характер. Попитах някои запалянковци дали знаят колко зрители събира стадионът на ПФК "Манчестър Юнайтед". Някои казват 73 хил., а други 76 хиляди. Сигурно Уикипедия дава отговор, добре е да отидете да гледате и там, но учете, "Учи, Говедарче"/стихотворение от Иван Вазов/. Няма национално единство. Посбили се запалянковци преди мача, понамесели се дежурните полицаи, ще си имаме ли обща кауза за България... Специално за случая, на който съм свидетел, аз не бих тръгнала да гоня непълнолетен, не бих ритала момче на 16-17 години между хладилника за безалкохолни напитки до лафката, но и от разговора с юношата, разбирам, че той се страхува да не пренощува 24 часа в ареста, защото е дошъл от София. Като псува на майка това момченце, да се сеща, че е възможно майката на полицая вече да е покойница. Има много да се работи с тези деца в класната стая. Връзката на жандармеристите с феновете не е много крепка. Зловещи бомбички, димки и всичко за настроение... Възгласи с всякакви цинизми... Който не е видял раздаване във футболно отношение, нагледал се е на фенски изяви. Мария Чулова