Будоар, стихотворение

Будоар Джон Пиал Бишъп Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят и почти долавяш мирис на разлят бергамот, в така богата светлина и тишина по всичко се гадае как гласът на клавикорда раздвижвал глух гавот. Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантели, някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот с въздишки и помахване към отмиращи грациели. Това бе нейната любима музика, чувахме я често да се разхожда вън в зелената подрязана градина. Беше по времето, когато лятото отлита просто и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина. Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани, басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце. Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини, препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”. Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая доколко това го прави сезонът на любими и любовта. Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая. Превод М. Чулова, 2 август 2013