Похвално слово от Людмил Попов

Похвално слово за Мария Чулова
Този, който не познава Мария Чулова, ще го подсетим. Тя е състезателка – състезателка на ума, състезателка на интелекта, състезателка, както на свободната фантазия, така и на знанието за свободните мислители – тези които вкарват човека и човечеството в кълбото на знанието, на честта на ума, над безчестието на богатството и суетата. Знаем, че тя с лекота печели състезанията на добродетелите, тези за пред хората и тези за пред Божественото – защото словото и знанието са божествени вдъхновения, божествена закрила от посредствеността и настръхналата воюваща простотия и безвкусица. “Не е доказано още, че интелектът има някаква роля за оцеляването” цитира тя Артър Кларк, но защитава здраво и убедително силата, аргументите на поетичното, на това което се намира в дебрите на чудноватата гора на знайното, познато от силата на ума и творческото прозрение и на това, което предстои да открием в този огромен и безкраен свят на чудното незнайно. Там се отива само с обувките на истината, вдъхновена от поезията и от утопичната смелост на вдъхновената мисъл и чистота.
“Изсечена ли е Броселиандровата гора?” пита Мария във вдъхновеното, бих казал от боговете, есе, възхитен както се полага на извънрамково нормален, поетизиран от духовната и физическата красота и изящност, човек. Тези въпроси, които висят над света на прекрасното и над задължителното присъствие на интелекта и многото въпроси на съзнанието и мистичните представи и същини. Тя пита отново както питат героите на легендите – крал Артур, Мерилин, като рицаря Галахад и другите. Прототип на крал Артур не съществува, поне не е намерен, тъй както няма прототипи на прозрението на вечно търсещите – всеки по своя път. Тази пътека проправя за себе си и за нас Мария Чулова.
Анализите и прозренията на Мария, проникнали дълбоко в творчеството на големите автори, имали късмета да попаднат на нейното проникновено перо и чистота на полегналия в скута лист, не могат да бъдат критикувани и анализирани, защото критиката ни не иска и не може да се самоубива, влизайки в противопоставяния и противоборства с нейното светло и дълбоко проникнато със знание вдъхновение. Тя самата тук за тях, за нас и за себе си е творец, вдъхновител и мислител. Ние сме радостни и благодарно окрилени със знание, сила и поетично вдъхновение от срещата тук и в други висини с нея.
Автор: Людмил Попов, който е редактор на книгата "Без идоли"
Участвам в конкурса на фондация "Буквите" и Фейсбук "Търся издател". Гласувайте чрез фейсбук регистрацията си!
http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/