Sladuna: Аз и Новото хилядолетие, есе: АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен...
Блог на Мария Чулова
неделя, 9 октомври 2011 г.
Sladuna: Аз и Новото хилядолетие, есе
Sladuna: Аз и Новото хилядолетие, есе: АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен...
Аз и Новото хилядолетие, есе
АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ
Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен отговаря – едва ли, понеже от хилядолетия насам всеки миг по право принадлежи на любовта. Действително пъкленото е по-бързо и мощно, съществува откакто свят светува. Стихиите и обществените сили създават препятствия пред летаргичното и градивно царстване на любовта. Страстта и любовта често имат своите егоистични прецеденти. И най-вечното чувство също като при лудостта притежава силата да се въплъщава неузнаваемо. Легендите свидетелстват, че войни се пораждат от ревност.
Достоевски открива мъдростта: „В истински любещото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността. Точно обратното става със старостта“.
Очаквахме нов дневник на човечеството с вододел на времето, какъвто е ден първи на третото хилядолетие след Христа. За преобладаващото мнозинство от човешкия род началото на 21 век вещае скрито или явно, дълбоко спотаено или патологично изявено чувство на страх от пророчеството за Апокалипсис чрез Прометеевия огън, който е надхвърлил мярата и стигнал до самозабрава, вследствие на самовластието всред смъртните. Цялото изкуство, какъвто и завиден оптимизъм да е демонстрирало, завинаги носи и декадентска сензитивност, проследена и по авангардните нишки в края на 20 век. Дали ще се изправим пред нов Армагедон? Недиференцираните духом ще си отидат ли?
Аз самата също усещам колебания, вслушвайки се в опита на предишни поколения. През новото столетие ще бъда в известен смисъл спирачка, у мене има нещо отшелническо от миналото. Векът на виртуалния космос, на психотрилъра, на автоматизираната еднодневка има нужда от моя поглед към Античността. Аз не се боя от чувствата, дано да бъда дарена с нов усет за душевните проблеми у човека. Защо да сме най-жестоки към най-близките си? Понякога така си нанасяме непоправими вреди.
Една от целите на новото хилядолетие ще е борбата с егоизма, макар че хората ще стават все по-ярко изразени егоисти. Масовата комуникация и интермедия ни прави от претенденти за активни членове на отвореното гражданско общество в жертви на своето затваряне, интровертно консумиране на екстра и метаинтелектуални продукти. Аз винаги ще имам едно око, насочено към свръхестеството на природата, но няма да съм кабинетен учен, нему са нужни няколко чифта очи за резерва.
Биотопът на кърмилницата Земя няма да се управлява от някакво всевластно човечество. Лудата и митологична стихийност, макар прогнозируема, няма да стане докрай обуздана, така хората ще съхранят своите нагонални страсти, които не се премахват чрез въздействие на генома. Ще съм с тези, които се борят срещу страха у човека, за да си проправим път за доверието помежду ни, вместо алиенацията, задълбочена при изчерпването на природните ресурси. Желанията и потребностите нарастват заедно с новите открития на страната на доброто. Злите сили са доказани през вековете, превъзхождат по скорост и сила Абсолютното добро, което често е символно изобразено като старец. Няма да изчезнат яко дим.
Не бих допуснала да съм Бог или Месия. Козите и овцете, разположени отдясно или отляво на престола на трансцендентното триединство, могат да ни се явят като озарение. Не желая да притежавам властта – робство на Сътворителя над Сътвореното, за да отреждам и съдя в някакъв Страшен Съд. Добри и лоши – абсурдът на сътворяването и унищожаването. „Зло, добро, добро и зло – все едно са потекло“ – отзвучава гласът на Шекспир. Нощта деня отново прелъсти.
Утро е. Полицай неволно убил девойка. В новото хилядолетие е невъзможно „несъпротивлението на злото“ по толстоевски. Как ще се избегнат войните? Не знам.
Хората се нуждаят от възроден Месия, за да им каже да му вярват. Аз казвам – „Не ми вярвайте!“ Всеки се опитва да стане донор на мозък. Трансплантациите на „мозъчни файлове“ ще са опасни занимания за някои. Призванието ми е да съм Учител, но той вече не е с главна буква. Професията е девалвирала. Брънка с чувство за колективитет или индивидуалист в една единствена мозъчна клетка... „Не ставай пророк в собствената си страна!“ – ние, българите, претендираме това да е наша поговорка. Просто учител – да подражаваш на някого, който влива у теб воля за живот, за да станеш човек, заслужаващ да бъде между живите. Няма го вече еталона Богочовек. Простосмъртните често са издигани в култ, имитирали са Исус Христос. Колко ли се заблуждават, че в новото хилядолетие няма нужда от Спасител? През 20-ти век някои вярваха, че ще видят безверието. Аз изпитвам невяра, че ще навлезем в нирвана, страна или състояние. Няма да има и безвремие, анархистичен хаос. Всеки сам носи кръста си, но защо пред всекиго се изправят кръстове и да виждам как някой си носи Сизифов камък безучастно...
Глас народен, глас Божи. Избуяват новите хора – слаби духовни класове в нивата, която дълго не бе орана. Най-правият път без пътепоказатели ли е? Синкретизъм във вярата и „Нищо ново под Слънцето“. Единственият отговор е да проектирам личната си биография.
Не мисля за новия век като за свръхначало. Не искам замяна на култа към личността с цивилизация от антропоидна техника, непризнаваща спирачен механизъм. Необратимият прогрес е равнозначен на регреса. Смутното време (независимо дали се съпровожда от богомилство или оварваряване) невинаги е белег за упадък. Когато философите вещаят свят без граници, е нужна любовта към родината. Далновидни икономисти, новото време е наше. Няма да се погубя с нещо толкова практично и материалистко. Чувам гласове: „Како, дай някое левче!“ Новият Спасител-финансист да помага за физическото оцеляване. Има и художествено решение „Музикалната кутия“ по К. Гаврас, само че разрухата сама сълзи...,- „Прекръсти се -аз се сипя на искри”.
Мога да съм част от вашата съвест, икономисти и юристи, ще ви бъде от полза коригиращото ми мнение. Да бъда чаровно жива през 21 век. Новият Йосиф, но свидетел на стария век, пред мен от кориците на три стихосбирки покорява всички, просмукващи се като змии, автофагически настроения. Да даря интелектуални трепети у наркоманите, психопатите... Имало е и артисти, писатели, юристи, хора преди 21 век. Няма да ви взема хляба, рационазатори, изобретатели или как ви беше името? Вярно е, че мога да бъда Хамлет, Дон Кихот и Ифигения, но ще отстоя себе си. Когато камъкът мечтае, той ражда пламък. Ще напиша ненаписаните си книги.
Събудих се и пред вратата ми се бе търкулнало едно пшеничено зърно. – „ Някой се труди вместо мен, безработната” - си мисля.
И без да бъде Господ българин, българи ще има!
Мария Чулова
гр. Хисаря
Есето е публикувано също в "Българска наука", където съм поканена във форума от Неделин Бояджиев, колега от Медицинския университет в гр. Пловдив.
четвъртък, 11 август 2011 г.
Магически квадрат по огледалния метод
а в о л у Ч я и р а М и н и М а р и я Ч у л о в а
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а р и я Ч у л о в
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
н у т а е м н о г о н е д е н о г о н м е а т у н
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а Р и я Ч у л о в
а в о л у Ч я и р а М и н и М а р и я ч у л о в а
Забавният характер на езотеричното познание
11 август 2011 г.
14:36 ч.
Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н
Е Д е и н е н и д Е м и м и м Е д и н е н и е Д Е
Д е и н е н и д Е м и м и м и м Е д и н е н и е Д
е и н е н и д Е м и м и н и м и м Е д и н е н и е
и н е н и д Е м и м и н у н и м и м Е д и н е н и
н е н и д Е м и м и н у т у н и м и м Е д и н е н
е н и д Е м и м и н у т а т у н и м и м Е д и н е
н и д Е м и м и н у т а е а т у н и м и м Е д и н
и д Е м и м и н у т а е м е а т у н и м и м Е д и
д Е м и м и н у т а е м н м е а т у н и м и м Е д
Е м и м и н у т а е м н о н м е а т у н и м и м Е
м и м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м и м
и м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м и
м и н у т а е м н о г оТВ о г о н м е а т у н и м
Е м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м Е
д Е м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м Е д
и д Е м и н у т а е м н о н м е а т у н и м Е д и
н и д Е м и н у т а е м н м е а т у н и м Е д и н
е н и д Е м и н у т а е м е а т у н и м Е д и н е
н е н и д Е м и н у т а е а т у н и м Е д и н е н
и н е н и д Е м и н у т а т у н и м Е д и н е н и
е и н е н и д Е м и н у т у н и м Е д и н е н и е
Д е и н е н и д Е м и н у н и м Е д и н е н и е Д
Е Д е и н е н и д Е м и н и м Е д и н е н и е Д Е
Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а р и я Ч у л о в
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
н у т а е м н о г о н е д е н о г о н м е а т у н
и н у т а е м н о г о н е н о г о н м е а т у н и
М и н у т а е м н о г о н о г о н м е а т у н и М
а М и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и М а
р а М и н у т а е м н о г о н м е а т у н и М а р
и р а М и н у т а е м н о н м е а т у н и М а р и
я и р а М и н у т а е м н м е а т у н и М а р и я
Ч я и р а М и н у т а е м е а т у н и М а р и я Ч
у Ч я и р а М и н у т а е а т у н и М а р и я Ч у
л у Ч я и р а М и н у т а т у н и М а р и я Ч у л
о л у Ч я и р а М и н у т у н и М а р и я Ч у л о
в о л у Ч я и р а М и н у н и М а Р и я Ч у л о в
а в о л у Ч я и р а М и н и М а р и я ч у л о в а
Забавният характер на езотеричното познание
11 август 2011 г.
14:36 ч.
Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н
Е Д е и н е н и д Е м и м и м Е д и н е н и е Д Е
Д е и н е н и д Е м и м и м и м Е д и н е н и е Д
е и н е н и д Е м и м и н и м и м Е д и н е н и е
и н е н и д Е м и м и н у н и м и м Е д и н е н и
н е н и д Е м и м и н у т у н и м и м Е д и н е н
е н и д Е м и м и н у т а т у н и м и м Е д и н е
н и д Е м и м и н у т а е а т у н и м и м Е д и н
и д Е м и м и н у т а е м е а т у н и м и м Е д и
д Е м и м и н у т а е м н м е а т у н и м и м Е д
Е м и м и н у т а е м н о н м е а т у н и м и м Е
м и м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м и м
и м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м и
м и н у т а е м н о г оТВ о г о н м е а т у н и м
Е м и н у т а е м н о г о г о н м е а т у н и м Е
д Е м и н у т а е м н о г о н м е а т у н и м Е д
и д Е м и н у т а е м н о н м е а т у н и м Е д и
н и д Е м и н у т а е м н м е а т у н и м Е д и н
е н и д Е м и н у т а е м е а т у н и м Е д и н е
н е н и д Е м и н у т а е а т у н и м Е д и н е н
и н е н и д Е м и н у т а т у н и м Е д и н е н и
е и н е н и д Е м и н у т у н и м Е д и н е н и е
Д е и н е н и д Е м и н у н и м Е д и н е н и е Д
Е Д е и н е н и д Е м и н и м Е д и н е н и е Д Е
Н Е Д е и н е н и д Е м и м Е д и н е н и е Д Е Н
четвъртък, 4 август 2011 г.
Джордж Гордон Байрон
Byron
Prometheus
Titan! to whose immortal eyes
The sufferings of mortality,
Seen in their sad reality,
Were not as things that gods despise;
What was thy pity's recompense?
A silent suffering, and intense;
The rock, the vulture, and the chain,
All that the proud can feel of pain,
The agony they do not show,
The suffocating sense of woe,
Which speaks but in its loneliness,
And then is jealous lest the sky
Should have a listener, nor will sigh
Until its voice is echoless.
Titan! to thee the strife was given
Between the suffering and the will,
Which torture where they cannot kill;
And the inexorable Heaven,
And the deaf tyranny of Fate,
The ruling principle of Hate,
Which for its pleasure doth create
The things it may annihilate,
Refus'd thee even the boon to die:
The wretched gift Eternity
Was thine--and thou hast borne it well.
All that the Thunderer wrung from thee
Was but the menace which flung back
On him the torments of thy rack;
The fate thou didst so well foresee,
But would not to appease him tell;
And in thy Silence was his Sentence,
And in his Soul a vain repentance,
And evil dread so ill dissembled,
That in his hand the lightnings trembled.
Thy Godlike crime was to be kind,
To render with thy precepts less
The sum of human wretchedness,
And strengthen Man with his own mind;
But baffled as thou wert from high,
Still in thy patient energy,
In the endurance, and repulse
Of thine impenetrable Spirit,
Which Earth and Heaven could not convulse,
A mighty lesson we inherit:
Thou art a symbol and a sign
To Mortals of their fate and force;
Like thee, Man is in part divine,
A troubled stream from a pure source;
And Man in portions can foresee
His own funereal destiny;
His wretchedness, and his resistance,
And his sad unallied existence:
To which his Spirit may oppose
Itself--and equal to all woes,
And a firm will, and a deep sense,
Which even in torture can descry
Its own concenter'd recompense,
Triumphant where it dares defy,
And making Death a Victory.
Prometheus
Titan! to whose immortal eyes
The sufferings of mortality,
Seen in their sad reality,
Were not as things that gods despise;
What was thy pity's recompense?
A silent suffering, and intense;
The rock, the vulture, and the chain,
All that the proud can feel of pain,
The agony they do not show,
The suffocating sense of woe,
Which speaks but in its loneliness,
And then is jealous lest the sky
Should have a listener, nor will sigh
Until its voice is echoless.
Titan! to thee the strife was given
Between the suffering and the will,
Which torture where they cannot kill;
And the inexorable Heaven,
And the deaf tyranny of Fate,
The ruling principle of Hate,
Which for its pleasure doth create
The things it may annihilate,
Refus'd thee even the boon to die:
The wretched gift Eternity
Was thine--and thou hast borne it well.
All that the Thunderer wrung from thee
Was but the menace which flung back
On him the torments of thy rack;
The fate thou didst so well foresee,
But would not to appease him tell;
And in thy Silence was his Sentence,
And in his Soul a vain repentance,
And evil dread so ill dissembled,
That in his hand the lightnings trembled.
Thy Godlike crime was to be kind,
To render with thy precepts less
The sum of human wretchedness,
And strengthen Man with his own mind;
But baffled as thou wert from high,
Still in thy patient energy,
In the endurance, and repulse
Of thine impenetrable Spirit,
Which Earth and Heaven could not convulse,
A mighty lesson we inherit:
Thou art a symbol and a sign
To Mortals of their fate and force;
Like thee, Man is in part divine,
A troubled stream from a pure source;
And Man in portions can foresee
His own funereal destiny;
His wretchedness, and his resistance,
And his sad unallied existence:
To which his Spirit may oppose
Itself--and equal to all woes,
And a firm will, and a deep sense,
Which even in torture can descry
Its own concenter'd recompense,
Triumphant where it dares defy,
And making Death a Victory.
понеделник, 11 юли 2011 г.
Публикации на Мария Чулова
ПУБЛИКАЦИИ на Мария Чулова:
Самостоятелни книги: 1. „Минутата, отлитнала от тебе”, стихосбирка, Граф принт, Пловдив, 2010 г. 2. „Без идоли”, критика и есета, самиздат, 2010 г. и предстои официално издание, което вероятно ще е от „Единение Д.Е.Н.”.
Мария Стоилова Чулова е родена в гр. Карлово на 23 април 1977 г. По майчина линия е от рода на поборника от Възраждането Марин Савов от с.Баня, Карловско.
Получавала е насърчение за личното си творчество от участия в радио конкурс „Искри“ на програма „Христо Ботев“, конкурсите за поезия „Извора“ и „Отечество любезно“ на НЧ „Иван Вазов“, гр.Хисаря, „Какво ще ни дадеш, Историйо”, Благоевград. Организира и участва в детски самодеен театрален състав „Четирилистна детелина“ в гр.Баня, по-късно се включва в самодеен състав към читалището „Иван Вазов“ в гр.Хисаря с художествен ръководител Стефан Попов.
През 1994 се дипломира с пълен отличен от Търговската гимназия „Васил Левски“ в гр. Пловдив. Веднага е приета да следва Българска филология в ПУ“П.Хилендарски“. През 1996-1997 е отличена с едногодишна стипендия за високи постижения в науката и изкуството на фондация „Отворено общество“. През 1997 получава специализация по маркетинг и управление в Пловдивския Университет. Автор на дипломна работа „Особености на повествователните техники на прозата на 60-те години на ХХ век. Комуникативни стратегии в творчеството на Йордан Радичков, Васил Попов и Ивайло Петров“ и завършва с отличен успех магистърската програма литературознание през 1999.
През декември започва да работи като учителка в гимназия в Пловдив.
Учителстването й дава шанс да завърши още две висши образования: 2004г. – магистър по Английска филология, 2005: магистър по Международни икономически отношения.
От 2006 г. провежда специализация в Италия, а година по-късно е канена на специализация в колежите „Оксфорд“ и „Брайтън и Хов“ в Англия. През 2009 преподава в УХТ – Пловдив на редовни и чуждестранни студенти. От есента на 2009 преподава на чужденци в Медицинския университет в Пловдив.
Има четири участия в телевизионно състезание „Минута е много“ с теми: Френски класицизъм, Димитър Димов, Антична драма, от които е печелила първи и втори места, като е получила книги, филми, екскурзия и парични награди.
Публикува в сп. „Дарба“, сп. „Кула“, в-к „Славей“, в-к „Пловдивски Университет“, в-к „Купонъ”, в-к „Ретро”, Пловдивска обществена телевизия „Тракия” и др. Първата й стихосбирка е озаглавена „Минутата, отлитнала от тебе”, Граф Принт, Пловдив, 2010 г., участва в конкурса за издаване на книга от Дирекция „Култура” на Община Пловдив с „Без идоли. Сборник с критика и есета”, който не е финансиран и има самиздатско издание.
Има активна дейност на блогър в нетлог, фейсбук, „Буквите”, „Беседката”, МедиаУики, но най-пълноценно работи в блогспот.
http://mimachulova.blogspot.com
http://prometeus.hit.bg/index.html
facebook.com/Mariya Chulova
netlog.com/mimachulova
http://spisanieprometheus.blogspot.com
гр. Пловдив 4000
ул. „Ил. Макариополски” № 26, ап. 12, ет. 3
Мария Чулова
Тел. 0894374798
e-mail: chulova@mail.bg
e-mail: thulova@mail.bg
1. “Факт и Фикция в „Писателят и неговият опит“ от Васил Попов“, сп. „Дарба“, кн. 2, бр. 3-4, 2000г., четири печатни грешки.
2. “Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака сред героите на Ивайло Петров“, сп. „Дарба“, кн. 3, бр. 5-6, 2000г.
3. “Концепцията за кръста в „Похвално слово за Константин и Елена” от Патриарх Евтимий”, алманах „Света гора”, Велико Търново, бр.Д, година пета, 2004г. и в електронното списание “Littera et Lingua”, Есен 2010 г.; http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/issues/autumn2010/607-chulovam-autumn2010#
4. Ревю на суетата,във вестник „ Пловдивски университет”, интервю с Христо Церовски, 1998г.
5. Сърпът, разказ от поредицата „Скъпите данъци на предразсъдъците“,в-к „Славей“, 1997г. и по радио-точката в Хисаря
6. Част от стихотворение във в-к „Пловдивски университет“, с редакционен коментар за епигоните на Яворов, 1998г.
7. „Дневникът на един луд”, сп. „Дарба“,1999г.
8. „Учебният Театър в Навечерието на Новото Хилядолетие”, сп. „Дарба“, 1999
9. “Могат ли да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън?“, есе в сп. „Кула“, Казанлък, кн.2/2009
10. „Изсечена ли е Броселиандовата гора?, есе в сп. „Кула”, кн.1, 2010г.
11. „Пророкът Цветан Стоянов”, есе в едноименния сборник на ИК”Труд” и НДК, 2010г.
12. „Тес Дърбървил”, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 16 август 2010г.
13. Отговор към английски поет, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 6 септември 2010г.
14. Стихотворенията „Княгиня Пролет”, „Като млад и разпътен поет”, „Слънце” във в-к „Купонъ”, 31 януари 2011 г., Пловдив, гл.ред. Димитър Гачев
15. Стихотворението „Дъщерята на Ахил”, конкурс „Златен Пегас” на в-к „Ретро”, петък, 1 април 2011 г., година ІІІ
16. Стихотворенията „Из мортиролога на безсмъртните поети”, посветени на Добромир Тонев, в-к „Ретро”, 24-30 юни 2011 г., бр. 25 /81/, година ІІІ
17. Шест стихотворения в алманах от „Нощта на учените”, Медицински университет- гр. Пловдив, 24 септември 2010 г., тираж 300
УЧАСТИЯ В КОНКУРСИ:
1. Пъстра въртележка, програма „Христо Ботев“ на радио „Пловдив“, 1986г.
2. Отворено Общество, два пъти, спечелен през 1996/97г с отличие за висок успех и постижения в науката и изкуството за представено научно изследване за Валери Петров.
3. Изпит в Учебен Театър на ПУ, като през 1998г. съм приета в самодеен състав към Читалище „Ив. Вазов“ – Хисаря с художествен ръководител актьора Стефан Попов
4. “Аз и Новото Хилядолетие“ на фондация „Ценности“, есе без награда, 1999г.
5. сп. „Пламък“ в чест на Дора Габе, десет стихотворения, 2002г.
6. Конкурс по есеистика „Цветан Стоянов”, 2009-2010г.
7. Концепцията на кръста в Похвално слово на Константин и Елена от Патриарх Евтимий, Фондация „Св. Евтимий Патриарх Български“, август 2003 г.
8. Конкурс за финансиране на книга от Дирекция Култура на Община Пловдив, 21 май 2010 г. с „Без идоли” – без награда.
9. Национален поетичен конкурс „Добромир Тонев” – Пловдив, 2011г.
ДРУГИ
1. Урок по английски за „Брулени хълмове”, предложен на сп. „Чуждоезиково обучение“ (под редакцията на П. Стефанова), не е публикуван.
2. Есе „Изсечена ли е Броселиандовата гора“ – на сайта на библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, Информационен център
3. Безпричинно ли живея в България? – стихотворение , на сайта на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, още три кратки стихотворения на сайта на Информационния център на РНБ „Иван Вазов”, под редакцията на Петя Толева
4. Четири участия в телевизионно състезание „Минута е много”, където публикувах мой стихотворен превод в бр.610, излъчен на 21 юни 2008г. по БНТ
5. На електронните сайтове на фондация „Буквите”, „Хасковски Каунъ”, „Беседката”, сп. „Простори”, сп. „Българска наука”, сп. „Палитра”, сп. „Кула”, както и в личния ми блог: http://mimachulova.blogspot.com
6. Netlog: mimachulova, Facebook – Mariya Chulova, www.besedkata.com, www.ludimladi.com /стихотворението „Любовен дълг”, www.art-kula.hit.bg /три статии от 2009-2010 г./, haskovo.kaun – 7 стихотворения от 2009-2011 г..
7. www.minutaemnogo.tv; На сайта на ТС „Минута е много” има линкове към участието в бр. 708 и бр. 710, а в бр. 738 от 28 май 2011 г. професор Живко Желев съобщи за лидерското ми място в конкурса за загадката на четвероевангелието на цар Иван Александър, организиран от „Единение Д.Е.Н.”
8. http://www.palitrabg.net/index42.htm Електронното списание „Палитра” с редактор Бойко Златев, Канада, бр. 1/2011 г., 30.05.11 г. статията „Пороците в „Мъртви души” от Н. В. Гогол”, литературно-интерпретативно съчинение
НОВИНИТЕ НА ПЛОВДИСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ „Тракия”
1. Анкета за рождения ден на Министър-председателя, 2003 г.
2. СБУ – стачка, 2003 г.
3. СБУ – нов КТД, 2003 г.
4. Цените на зеленчуците, 2003 г.
5. Пчеларство. Отровни препарати, 2003 г.
6. Интервю с говорителката на НЗОК, анкета за донорство, 2003 г.
7. Смяна на личния лекар, 2003 г.
8. Хемодиализа, 2003 г.
9. Епопеята на Шипка, 23 август 2007г., Открито студио
10. Реформата в образованието, 9 юни 2009г., Открито студио
Печат:
В-к „Достойнство” – статия за здравеопазването, бр. 1, 1 април 2011 г. Предложена за печат също петиция до Народното събрание.
Конференции:
1. „Приключенията на четенето”, Пловдив, организирана от ПУ „П. Хилендарски”, Дом на учените, 4-5 май 2004 г.
2. „100 години от рождението на Димитър Димов”, София, организирана съвместно от Музея на Димитър Димов в София, от СУ „Св. Климент Охридски”, от ИЛ на БАН, 8-9 октомври 2009 г.
Самостоятелни книги: 1. „Минутата, отлитнала от тебе”, стихосбирка, Граф принт, Пловдив, 2010 г. 2. „Без идоли”, критика и есета, самиздат, 2010 г. и предстои официално издание, което вероятно ще е от „Единение Д.Е.Н.”.
Мария Стоилова Чулова е родена в гр. Карлово на 23 април 1977 г. По майчина линия е от рода на поборника от Възраждането Марин Савов от с.Баня, Карловско.
Получавала е насърчение за личното си творчество от участия в радио конкурс „Искри“ на програма „Христо Ботев“, конкурсите за поезия „Извора“ и „Отечество любезно“ на НЧ „Иван Вазов“, гр.Хисаря, „Какво ще ни дадеш, Историйо”, Благоевград. Организира и участва в детски самодеен театрален състав „Четирилистна детелина“ в гр.Баня, по-късно се включва в самодеен състав към читалището „Иван Вазов“ в гр.Хисаря с художествен ръководител Стефан Попов.
През 1994 се дипломира с пълен отличен от Търговската гимназия „Васил Левски“ в гр. Пловдив. Веднага е приета да следва Българска филология в ПУ“П.Хилендарски“. През 1996-1997 е отличена с едногодишна стипендия за високи постижения в науката и изкуството на фондация „Отворено общество“. През 1997 получава специализация по маркетинг и управление в Пловдивския Университет. Автор на дипломна работа „Особености на повествователните техники на прозата на 60-те години на ХХ век. Комуникативни стратегии в творчеството на Йордан Радичков, Васил Попов и Ивайло Петров“ и завършва с отличен успех магистърската програма литературознание през 1999.
През декември започва да работи като учителка в гимназия в Пловдив.
Учителстването й дава шанс да завърши още две висши образования: 2004г. – магистър по Английска филология, 2005: магистър по Международни икономически отношения.
От 2006 г. провежда специализация в Италия, а година по-късно е канена на специализация в колежите „Оксфорд“ и „Брайтън и Хов“ в Англия. През 2009 преподава в УХТ – Пловдив на редовни и чуждестранни студенти. От есента на 2009 преподава на чужденци в Медицинския университет в Пловдив.
Има четири участия в телевизионно състезание „Минута е много“ с теми: Френски класицизъм, Димитър Димов, Антична драма, от които е печелила първи и втори места, като е получила книги, филми, екскурзия и парични награди.
Публикува в сп. „Дарба“, сп. „Кула“, в-к „Славей“, в-к „Пловдивски Университет“, в-к „Купонъ”, в-к „Ретро”, Пловдивска обществена телевизия „Тракия” и др. Първата й стихосбирка е озаглавена „Минутата, отлитнала от тебе”, Граф Принт, Пловдив, 2010 г., участва в конкурса за издаване на книга от Дирекция „Култура” на Община Пловдив с „Без идоли. Сборник с критика и есета”, който не е финансиран и има самиздатско издание.
Има активна дейност на блогър в нетлог, фейсбук, „Буквите”, „Беседката”, МедиаУики, но най-пълноценно работи в блогспот.
http://mimachulova.blogspot.com
http://prometeus.hit.bg/index.html
facebook.com/Mariya Chulova
netlog.com/mimachulova
http://spisanieprometheus.blogspot.com
гр. Пловдив 4000
ул. „Ил. Макариополски” № 26, ап. 12, ет. 3
Мария Чулова
Тел. 0894374798
e-mail: chulova@mail.bg
e-mail: thulova@mail.bg
1. “Факт и Фикция в „Писателят и неговият опит“ от Васил Попов“, сп. „Дарба“, кн. 2, бр. 3-4, 2000г., четири печатни грешки.
2. “Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака сред героите на Ивайло Петров“, сп. „Дарба“, кн. 3, бр. 5-6, 2000г.
3. “Концепцията за кръста в „Похвално слово за Константин и Елена” от Патриарх Евтимий”, алманах „Света гора”, Велико Търново, бр.Д, година пета, 2004г. и в електронното списание “Littera et Lingua”, Есен 2010 г.; http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/issues/autumn2010/607-chulovam-autumn2010#
4. Ревю на суетата,във вестник „ Пловдивски университет”, интервю с Христо Церовски, 1998г.
5. Сърпът, разказ от поредицата „Скъпите данъци на предразсъдъците“,в-к „Славей“, 1997г. и по радио-точката в Хисаря
6. Част от стихотворение във в-к „Пловдивски университет“, с редакционен коментар за епигоните на Яворов, 1998г.
7. „Дневникът на един луд”, сп. „Дарба“,1999г.
8. „Учебният Театър в Навечерието на Новото Хилядолетие”, сп. „Дарба“, 1999
9. “Могат ли да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън?“, есе в сп. „Кула“, Казанлък, кн.2/2009
10. „Изсечена ли е Броселиандовата гора?, есе в сп. „Кула”, кн.1, 2010г.
11. „Пророкът Цветан Стоянов”, есе в едноименния сборник на ИК”Труд” и НДК, 2010г.
12. „Тес Дърбървил”, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 16 август 2010г.
13. Отговор към английски поет, стихотворение във в-к „Женски тайни”, 6 септември 2010г.
14. Стихотворенията „Княгиня Пролет”, „Като млад и разпътен поет”, „Слънце” във в-к „Купонъ”, 31 януари 2011 г., Пловдив, гл.ред. Димитър Гачев
15. Стихотворението „Дъщерята на Ахил”, конкурс „Златен Пегас” на в-к „Ретро”, петък, 1 април 2011 г., година ІІІ
16. Стихотворенията „Из мортиролога на безсмъртните поети”, посветени на Добромир Тонев, в-к „Ретро”, 24-30 юни 2011 г., бр. 25 /81/, година ІІІ
17. Шест стихотворения в алманах от „Нощта на учените”, Медицински университет- гр. Пловдив, 24 септември 2010 г., тираж 300
УЧАСТИЯ В КОНКУРСИ:
1. Пъстра въртележка, програма „Христо Ботев“ на радио „Пловдив“, 1986г.
2. Отворено Общество, два пъти, спечелен през 1996/97г с отличие за висок успех и постижения в науката и изкуството за представено научно изследване за Валери Петров.
3. Изпит в Учебен Театър на ПУ, като през 1998г. съм приета в самодеен състав към Читалище „Ив. Вазов“ – Хисаря с художествен ръководител актьора Стефан Попов
4. “Аз и Новото Хилядолетие“ на фондация „Ценности“, есе без награда, 1999г.
5. сп. „Пламък“ в чест на Дора Габе, десет стихотворения, 2002г.
6. Конкурс по есеистика „Цветан Стоянов”, 2009-2010г.
7. Концепцията на кръста в Похвално слово на Константин и Елена от Патриарх Евтимий, Фондация „Св. Евтимий Патриарх Български“, август 2003 г.
8. Конкурс за финансиране на книга от Дирекция Култура на Община Пловдив, 21 май 2010 г. с „Без идоли” – без награда.
9. Национален поетичен конкурс „Добромир Тонев” – Пловдив, 2011г.
ДРУГИ
1. Урок по английски за „Брулени хълмове”, предложен на сп. „Чуждоезиково обучение“ (под редакцията на П. Стефанова), не е публикуван.
2. Есе „Изсечена ли е Броселиандовата гора“ – на сайта на библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, Информационен център
3. Безпричинно ли живея в България? – стихотворение , на сайта на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, още три кратки стихотворения на сайта на Информационния център на РНБ „Иван Вазов”, под редакцията на Петя Толева
4. Четири участия в телевизионно състезание „Минута е много”, където публикувах мой стихотворен превод в бр.610, излъчен на 21 юни 2008г. по БНТ
5. На електронните сайтове на фондация „Буквите”, „Хасковски Каунъ”, „Беседката”, сп. „Простори”, сп. „Българска наука”, сп. „Палитра”, сп. „Кула”, както и в личния ми блог: http://mimachulova.blogspot.com
6. Netlog: mimachulova, Facebook – Mariya Chulova, www.besedkata.com, www.ludimladi.com /стихотворението „Любовен дълг”, www.art-kula.hit.bg /три статии от 2009-2010 г./, haskovo.kaun – 7 стихотворения от 2009-2011 г..
7. www.minutaemnogo.tv; На сайта на ТС „Минута е много” има линкове към участието в бр. 708 и бр. 710, а в бр. 738 от 28 май 2011 г. професор Живко Желев съобщи за лидерското ми място в конкурса за загадката на четвероевангелието на цар Иван Александър, организиран от „Единение Д.Е.Н.”
8. http://www.palitrabg.net/index42.htm Електронното списание „Палитра” с редактор Бойко Златев, Канада, бр. 1/2011 г., 30.05.11 г. статията „Пороците в „Мъртви души” от Н. В. Гогол”, литературно-интерпретативно съчинение
НОВИНИТЕ НА ПЛОВДИСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ „Тракия”
1. Анкета за рождения ден на Министър-председателя, 2003 г.
2. СБУ – стачка, 2003 г.
3. СБУ – нов КТД, 2003 г.
4. Цените на зеленчуците, 2003 г.
5. Пчеларство. Отровни препарати, 2003 г.
6. Интервю с говорителката на НЗОК, анкета за донорство, 2003 г.
7. Смяна на личния лекар, 2003 г.
8. Хемодиализа, 2003 г.
9. Епопеята на Шипка, 23 август 2007г., Открито студио
10. Реформата в образованието, 9 юни 2009г., Открито студио
Печат:
В-к „Достойнство” – статия за здравеопазването, бр. 1, 1 април 2011 г. Предложена за печат също петиция до Народното събрание.
Конференции:
1. „Приключенията на четенето”, Пловдив, организирана от ПУ „П. Хилендарски”, Дом на учените, 4-5 май 2004 г.
2. „100 години от рождението на Димитър Димов”, София, организирана съвместно от Музея на Димитър Димов в София, от СУ „Св. Климент Охридски”, от ИЛ на БАН, 8-9 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)