вторник, 13 август 2013 г.
Съдържание на "Без идоли"
"Без идоли", литературна критика и есета, 176 стр.
СЪДЪРЖАНИЕ
Анотация........................4
Похвално слово от Людмил Попов...5
І. Есета
Аз и новото хилядолетие
Възможно ли е да бъдат преодолени идолите на Франсис Бейкън?
Изсечена ли е Броселиандовата гора?
Пророкът Цветан Стоянов
ІІ. Стара българска литература
Концепцията за кръста в „Похвално слово за св. Константин и Елена”
от Евтимий Търновски
ІІІ. Нова българска литература
Комуникативни стратегии в моделирането на художествения свят
на Валери Петров
„Цветя на злото” сред героите на Димитър Димов
Повествователят и читателят на Радичков-
двубой или взаимна интерференция
Новите лица на Хитър Петър и Иванчо Глупака
Сред героите на Ивайло Петров
Факт и фикция в „Писателят и неговият опит” от Васил Попов
ІV. Чуждестранна литература
Някои аспекти на процеса на развитие на представата за красота
от Средновековната традиция до същинския Ренесанс
Пороците в „Мъртви души” от Н.В. Гогол
Пъкленото през погледа на Н.В. Гогол и духовните търсения на писателя
в повестта „Вий”
Демоничното в повестта „Страшно отмъщение” от Н.В. Гогол
Злото в „Тарас Булба” и историческите повести на Гогол
Измамничеството в комедията „Ревизор” от Гогол
Дневникът на един луд
Малкият човек в „Човекът в калъф” от А.П.Чехов
Публикации
Други
Мария Чулова, автор
"Без идоли
критика и есета"
Редактор: Людмил Попов
Разпространение: автор, тел.032/630348
Будоар, стихотворение
Будоар
Джон Пиал Бишъп
Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят
и почти долавяш мирис на разлят бергамот,
в така богата светлина и тишина по всичко се гадае
как гласът на клавикорда раздвижвал глух гавот.
Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно
сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантели,
някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот
с въздишки и помахване към отмиращи грациели.
Това бе нейната любима музика, чувахме я често
да се разхожда вън в зелената подрязана градина.
Беше по времето, когато лятото отлита просто
и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина.
Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани,
басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце.
Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини,
препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”.
Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива
доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая
доколко това го прави сезонът на любими и любовта.
Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая.
Превод М. Чулова, 2 август 2013
Абонамент за:
Публикации (Atom)