Princeton - The Last Day

Принстън – Последният ден От Ф.С. Фицджералд / 1896-1940/ Светлината гасне и по земята се понасят лъчи по дългите поля и слънчеви върхари. Вечерни духове настройват лири стари - скиталска песен да съпроводят се нагласят, сред дървесата тъжен звук разнасят. Бледи огньове от кулите в нощта прескачат. Да не свършва сънят, който сънувам мечтая, да стисна цветчетата на водната лилия и от есенцията на часа да уловя и запазя я! Няма да чакам здрача на луната в усамотен дол на звезди и замъци, затова, че вечното утро на страстта преминава в следобедната суета. Тук ли, Хераклите, сътвори от огъня и преходите на материята прозря, в далечно време повалени? Аз се стремя да видя в полунощ, огледани сред жарта, в пламъка и дима, разкоша и тъгата на света. Превод: Мария Чулова, 26 май 2012 г. „Принстън – Последният ден” е препечатана от литературното списание „Насау”, юни 1917 г.