Принстън – Последният ден
От Ф.С. Фицджералд / 1896-1940/
Светлината гасне и по земята се понасят
лъчи по дългите поля и слънчеви върхари.
Вечерни духове настройват лири стари -
скиталска песен да съпроводят се нагласят,
сред дървесата тъжен звук разнасят.
Бледи огньове от кулите в нощта прескачат.
Да не свършва сънят, който сънувам мечтая,
да стисна цветчетата на водната лилия
и от есенцията на часа да уловя и запазя я!
Няма да чакам здрача на луната
в усамотен дол на звезди и замъци,
затова, че вечното утро на страстта
преминава в следобедната суета.
Тук ли, Хераклите, сътвори от огъня
и преходите на материята прозря,
в далечно време повалени? Аз се стремя
да видя в полунощ, огледани сред жарта,
в пламъка и дима, разкоша и тъгата на света.
Превод: Мария Чулова, 26 май 2012 г.
„Принстън – Последният ден” е препечатана от литературното списание „Насау”, юни 1917 г.
